Ако видим на улицата през деня човек, който надига бутилка алкохол, за да си успокои нервите или да прогони скуката, сигурно ще се шокираме. Не така реагираме, ако човекът, вървейки, гледа телефона си, може даже да не го забележим, гледайки нещо на своя. Екранната зависимост е нов, затова пък пандемично разпространен феномен.
Няма да е пресилено, ако кажем, че поне веднъж седмично си обещаваме да намалим времето, което прекарваме пред екран. А поводи за притеснение има немалко.
Откъде започва зависимостта
"Когато направим пълна функционална оценка на нервната система, вкл. ЕКГ на кората на мозъка, можем да кажем дали ползването на технологии влияе поведенчески. В най-тежките случаи поведението е сякаш късаме нещо от тялото, изтъква доц. Стоян Везенков, основател на първия частен научно-изследователски Център за приложни невронауки, доктор по невробиология, сертифициран неврофийдбек терапевт.
Зависимостта се вижда, защото е свързана със забавяне на работата на мозъка. Изглежда така, сякаш човекът е със затворени очи и се рее в облаците. Мозъкът работи на сънищен режим, оттам идва едно масово падане на когнитивните способности. С напредъка на технологиите екранът замества общуването, развиването на способности, мисленето, действието, екранната стимулация замества реалната.
Днес почти няма човек без дефицит на вниманието, проблеми с концентрацията и/или паметта. При четенето се появяват сериозни дефицити. Видеата заместиха четенето и способността на генерираме образ, да търсим решение и смисъл намаляват.
В един момент така се срастваме с екраните, че те са част от нашата телесност, не само от всекидневието ни. Има хора, които стават нервни и притеснени, ако телефонът им не е наблизо – това е ново явление.
Зависимостите винаги вървят с депресивност. Депресивността никога не е била толкова разпространена, не става въпрос като диагноза, а като поведение и състояние – просто хората станаха депресивни. Дължи се на неучастието на тялото в каквито и да е реални процеси. В телесен план виждаме ясни показатели за депресия – емоциите не предизвикват реакции в тялото, започваме да се превръщаме в автоматични същества, полуавтомати.
И преди екранното време забелязвахме, че когато човек спре да учи, да се вълнува от новото, да се развива, тялото започва да боледува.
Наблюдава се при заможните семейства, при които презадоволените деца, на които нищо не им липсва, или развиват зависимост, или боледуват. Сега екраните водят до подобно презадоволяване и всички сме в тази ситуация на разглезени деца. Порочен кръг е – колкото повече екраните ни дават наготово всичко и ни възпитават да не правим усилия, толкова по-апатични и пасивни ставаме, спираме да сме творчески личности, да се развиваме.
Импулсът да се печели е в основата на това, което виждаме – продуктът сме ние, нашето внимание, то се манипулира, насочва, предвижда и продава.
Не помага ограничаването на екранното време, детоксът не помага, разнообразните форми на самопомощ не помагат.
Нужна е помощ от специалист. Терапевтична помощ, която – забележете – включва екрани. На тях се вижда как влияят екранните стимулации върху тялото му – това е тази биологична обратна връзка. Променяйки реакцията към тялото, вече можем да говорим или за ограничаване на екранното време или да променим съдържанието на екранното преживяване.
Навикът да живеем и функциониране с приспан мозък може да доведе до много тежки проблеми и да ни въвлече в тежки ситуации.
Будността, с която сме адаптивни и креативни, я подарихме на екраните и превърнахме човешкият елемент в несъвършения фактор. Остана ни потребителското поведение.
В разговора, доц. Стоян Везенков ще се спре и на особено опасната екранна зависимост при децата.
