Насърчаването на високи постижения в иновациите при трансформиране на въглищни региони към неутрални по отношение на климата и как увредени терени се рекултивират вследствие на експлоатацията на открити рудници. Това е трансграничен проект, в който участват Гърция, България и Румъния. Как това е решено в Гърция, в "Нашият ден“ коментира проф. д-р инж. Костадин Костадинов – български учен, професор по роботика и мехатроника в Института по механика към Българската академия на науките.
"Румъния, Гърция и България изпълняват проект, в който участват три въглищни района, които трябва да се трансформират в екологично чисти и енергийно независими райони“, казва проф. Костадинов.
Акцентът пода върху три основни момента – енергийна ефективност, слънчева енергия и запазване на енергията в различни инструменти.
Ще бъдат генерирани 30 иновационни проекта, по 10 от всяка страна, които ще бъдат оценени от вътрешни оценители и ще бъдат предложени на регионалните и националните власти за финансиране и изпълнение. Като резултат се очаква обликът на тези региони да се промени.
Южната ни съседка притежава огромен брой фотоволтаични системи, но заедно с това страната вече присъства на европейската карта на мащабните водородни проекти с проект, който гръцкото правителство финансира в област Западна Македония.
"Ако бяхме сравними в седма рамкова програма, то в програма "Хоризонт 2020" Гърция ни превъзхожда с 10 пъти повече проекти и средства, които са спечелили, които са над 1 млрд. и 300 млн. евро", допълва проф. Костадинов.
Според него липсата на национална политика за научни изследвания е причината България да изостава сериозно.
"Съхранението на енергията е важен елемент в прехода, но той трябва да се извършва по един от тези известни начини – с водород, с ВЕЦ и с други начини за използване на енергията“, казва още проф. Костадинов.
Чуйте подробности в звуковия файл.
