Често се случва, когато чуем фантастика, да мислим за онази класическа научна фантастика от автори като Айзък Азимов и Артър Кларк. В последните години обаче в жанра се нарояват и множество поджанрове, които го превръщат в една необятна територия, трудна за осмисляне и подреждане.
И все пак – фантастиката е подвластна на две основни свои функции – прогностичната функция или възможността ѝ да предвижда понякога някои неща, като невинно ги въобразява, и способността ѝ да разкаже света чрез фантастичното (много по-широко определяно от автори като Цветан Тодоров), да го диагностицира (бих дала за пример, сякаш най-описателен, "Бариерата" на Павел Вежинов).
Къде започва и къде завършва жанрът и къде са границите между двете му така синтезирани функции?
Тече XI издание на конкурса за фантастичен разказ на името Агоп Мелконян – фигура в българската фантастика, която сякаш събира в себе си всички тези питания за фантастичното. За провеждането на конкурса, смисъла да пишем фантастика, за Агоп Мелконян и диагностичното и прогностичното начало на фантастичния текст – разговор с писателите Петър Тушков и Велко Милоев.
Чуйте цялото предаване в звуковия файл:
