Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Земетресенията от изминалите два дни разтревожиха румънците, но щетите са незначителни

Снимката е илюстративна, архив.
Снимка: БГНЕС

Почти ежедневните слаби до средно силни трусове в сеизмичната област Вранча в Североизточна Румъния са феномен, с който жителите на северната ни съседка са свикнали. През последните дни обаче бяха регистрирани два труса с магнитуд над 5 по Рихтер в югозападната област Олтения - нещо, което специалисти в областта на сеизмологията определиха като "изненада" и "необичайна дейност", пише БТА. Ситуацията предизвика тревога сред населението и възникнаха множество въпроси, особено на фона катастрофалните земетресения в Турция миналата седмица.

Каква е сеизмичната активност в зона Вранча: 

Справка на румънската агенция Аджерпрес сочи, че през 2022 г. в района на Вранча са регистрирани седем земетресения с магнитуд над 4 и едно с магнитуд над 5. Най-силното е на 3 ноември 2022 г. в окръг Бузъу и е било с магнитуд 5,4 и на дълбочина 140 километра. Няма сигнали за материални щети или пострадали. Този трус беше усетен и в България:

През 2021 г. в зона Вранча не е регистриран трус с магнитуд над 4,7 по Рихтер, а през 2020 г. най-силното земетресение е станало на 31 януари - то е с епицентър в окръг Вранча, с магнитуд 5,2 и дълбочина 121 км. 

Сеизмичната дейност в областта Вранча е нормална и не е свързана с тази в Турция, успокоиха румънските специалисти в началото на миналата седмица, когато в южната част на Турция бяха регистрирани двата катастрофални труса с магнитуд над 7 по Рихтер с епицентър в окръг Кахраманмараш, които засегнаха сериозно и съседна Сирия. 

Само няколко минути след бедствието в Турция във Вранча стана земетресение с магнитуд 4,5 по Рихтер. Генералният директор на Националния институт по геофизика Константин Йонеску обясни в интервю за Аджерпрес, че няма връзка между двете земетресения и става дума просто за "съвпадение", тъй като земетресението в Югоизточна Турция, по протежение на Източноанадолския разлом, е "доста далече и е на един повърхностен разлом". Според него за да има връзка между двете земетресения, би трябвало първо да се активизира Северноанадолският разлом.

Земетресенията в Олтения, Търгу Жиу, усетени в България и другите съседни на Румъния страни:

В началото тази седмица областта Олтения в югозападна Румъния беше разтърсена от два труса с магнитуд над 5 по скалата на Рихтер. На 13 февруари в 16:58 ч. беше регистрирано земетресение с магнитуд 5,2 по Рихтер с епицентър в окръг Горж и дълбочина 15 км, обяви Националният институт по геофизика на Румъния. Местните медии съобщиха, че няма данни за щети или пострадали.

На 14 февруари в 15:16 ч. беше регистрирано земетресение 5,7 по Рихтер, отново с епицентър в окръг Горж, и на дълбочина 40 км. Регистрирани бяха и най-малко 13 вторични труса. Земетресението беше усетено също и в столицата Букурещ, както и в редица градове в България, Сърбия и Унгария. 

Местните власти съобщиха, че двама души са леко пострадали в резултат на земетресението във вторник, а други петима са потърсили лекарска помощ заради паник атаки. Десетки сгради са понесли щети, основно пукнатини или падане на елементи от фасадата, като сред тях е кметството на град Търгу Жиу, където има срутени комини. Пострадала е носещата структура на две църкви в Търгу Жиу. Множество пукнатини по сградите са се образували и в окръг Хунедоара.

Специалисти в Румъния определиха сеизмичната дейност в Олтения през последните дни като "необичайна" и "неочаквана". Генералният директор на Националния институт за геофизика Константин Йонеску заяви във вторник, че е "изненада", че зоната, в която е регистрирано земетресението, се е активизирала, тъй като досега там са регистрирани само трусове със слаб магнитуд.

"Това е район, в който земетресенията са се случвали много рядко, а ако са се случвали, те са били с малък магнитуд - трета степен, втора степен, първа степен. За нас е изненада, че този район се е активизирал отново, макар че в миналото там е имало земетресения", посочи Йонеску, цитиран от Ажерпрес.
 
Мирча Радулиан, изследовател в Националния институт за геофизика, казва за телевизия Диджи 24, че двете земетресения с магнитуд 5,2 и 5,7 са най-силните трусове, регистрирани някога в зоната на Олтения:

"Това е много необичайна дейност за тази зона. Имаме работа с две по-силни земетресения и това са най-силните земетресения, регистрирани тук някога. С други думи, имаме значително засилване на дейността в тази зона, неочаквано за нас, понеже не е имало в миналото подобно нещо", обяснява сеизмологът.

Той добави, че предстои да се анализира защо са се случили тези земетресения, каква връзка има между тях и дали има някаква връзка с трусовете в Турция. Радулиан посочи, че всички земетресения по протежението на Карпатите са повърхностни. "Дейността я познаваме и не е изненада. Единствената изненада е, че имаме по-високо ниво на дейност от това, с което бяхме свикнали в тази зона", отбелязва сеизмологът.

Има ли връзка със сеизмичната активност в Турция:

Земетресенията, разтърсили карпатската област Олтения в Румъния, са отражение на катастрофата в Анадола, смята авторитетният сръбски геолог д-р Драган Милованович Кене, професор в Минно-геологическия факултет в Белград, пише сръбският вестник "Новости".

Още на 6 февруари, когато станаха мощните земетресения в Турция и Сирия, професорът каза за "Новости", че експлозията на сеизмична енергия, която се освободи на Източноанадолския разлом, ще се разпространи по целия Алпийско-хималайски пояс, на който се намират и Сърбия, и Румъния.

Той се е консултирал с колеги във връзка с най-новите земетресения в Румъния, усетени и в съседните страни, и се съгласили, че това не са самостоятелни трусове, а последица от катастрофата в Турция и Сирия. Трусове с епицентър на малка дълбочина, каквито станаха в Анадола и Сирия, освобождават огромна енергия, която се разпространява по Алпийско-хималайския пояс и въпросът е само къде тази енергия ще се изрази, казва д-р Милованович.

Това е последица от страховити тектонични промени на мястото, където африканската континентална плоча се приплъзва под евразийската. Не бива да се стига до паника, защото повечето специалисти са съгласни, че трусовете в Румъния и Сърбия са симптом на успокояване на земята, макар винаги да има и известни резерви, каза професорът.

Д-р Милованович каза в понеделник и за вестник "Данас", че според измерванията в Сърбия през последните сто години "в нашата зона не би трябвало да стават земетресения, по-силни от шеста степен".

Споменът за Вранчанското земетресение от 1977 г.

За хората, които помнят разрушителното земетресение от 1977 г. във Вранча, новите силни трусове вероятно събуждат старите спомени и пораждат нови тревоги. Възможно ли е Румъния отново да бъде разтърсена от такъв катастрофален трус, се питат много хора в страната след засилената сеизмична активност от последните дни, отбелязват румънските медии.

В 21:22 ч. на 4 март 1977 г. Румъния е разтърсена от мощно земетресение с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер с епицентър в планината Вранча и дълбочина 94 км. Трусът продължава 55 секунди, а ударната вълна е усетена в почти целия балкански регион. Следват няколко вторнични труса с магнитуд 4,9, 4,5 и 4,3. 

Трусът отнема живота на над 1500 души в Румъния, повечето в Букурещ. Над 11 хиляди души са ранени. В столицата са разрушени 32 сгради с голяма и средна височина, а общо 32 900 сгради в страната са тежко пострадали.

Земният трус е усетен в цяла България и нанася щети, най-вече в селищата край р. Дунав.

Най-силно е засегнат гр. Свищов, където са разрушени много промишлени и жилищни сгради. Под развалините в Свищов загиват над 100 души, ранени са над 140. Паметни плочи в памет на загиналите са издигнати на площад "Велешана", където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат "Свилоза", както и в близост до училището "Алеко Константинов", където е бил разрушен жилищен блок. 

По публикацията работи: Мария Йорданова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна