Столичната галерия "Нюанс" представя "Иван Георгиев-Рембранда – познатият и непознатият" – изложба живопис, посветена на 85-годишнината от рождението на изключително талантливия български художник Иван Георгиев.
Експозицията е единствената публична изява, след тази през 2008 година в СГХГ, в която отблизо могат да бъдат разгледани произведенията на художника, приживе напълно неизвестен, а след като си отива от този свят през 1994 година – всеобщо признат от колеги, изкуствоведи и колекционери за явление в българската живопис от втората половина на 20 век. Картините, рисувани в последните години от живота му, се приемат за начало на абстрактния експресионизъм в родното изобразително изкуство.
Приживе Иван Георгиев остава непознат, защото рисува без изложби и без зрители. Никога не показва и не продава картините си. Оставя след себе си над 1000 творби – етюди, портрети, натюрморти, пейзажи, абстрактни картини, които удивляват колегите му до степен да кажат: "абе, къде ги е криел Иван тези картини" и запълват стилово празнините в родната живопис през 70-те и 80-те години на миналия век. Истинските познавачи на изобразителното изкуство бързат да изкупят картините му още след първата посмъртна изложба на големия майстор през 1995 г. Днес уникалните му произведения са притежание изцяло на частни колекционери с изключение на четири творби, които се съхраняват в СГХГ, а Иван Георгиев, с прякор още от ученическите си години Рембранда, е в класацията на най-търсените и високо оценявани и скъпо струващи български автори изобщо.
Нелекия личен избор на "доброволно изгнаничество" в изкуството, Рембранда прави в началото на творческата си кариера, когато през 1966 година жури от казионни "рембрандовци" отхвърля всичките му работи, предложени за участие в обща художествена изложба, въпреки че талантът му е забелязан още като студент във Висшия институт за изобразително изкуство "Николай Павлович", преименуван по-късно в НХА, в класа на проф. Панайот Панайотов.
През 1963 печели награда на Централния съвет на профсъюзите за своя плакат "Никога". През 1965 г. отново печели награда в студентска изложба – конкурс за живописен етюд, а след години Николай Майсторов споделя: "Етюдите му пращяха от сетивност и артистична конкретност, страхотна сила на излъчване и енергийност... беше един изключителен качествен скок пред другите студенти."
В отговор на "субективното неразбиране" на корифеите в социалистическия изобразителен канон, Иван Георгиев се зарича повече да не предлага картините си за публични участия. Става независим от "милостта на журитата", които по онова време дирижират културния живот в съответствие с властващия социалистически реализъм. Живее в мизерия, но с нечовешки стоицизъм отстоява творческите си принципи и свободата да рисува отвъд идеологията, матрицата и фалшивия патос. "Ако сложа своя картина до тия врабчета, ще стана врабче като тях" е лаконичната оценка на гениалния творец за конюнктурната реалност в изобразителното изкуство, която го заобикаля.
За "познатия и непознат" Иван Георгиев и за впечатляващите му творби от частната сбирка на колекционера Александър Георгиев, които представя галерия "Нюанс", разказва галеристката Александра Недева.
Уникалните картини на Рембранда, рисувани в една репресивна реалност, но изцяло извън нея, могат да се видят отблизо до 19 март. Онези, които няма да успеят да направят това, могат да разгледат експозицията виртуално на сайта на галерия "Нюанс" или да закупят на място цветния каталог с над 600 произведения от различните периоди и стилове на художника, представени в експозицията на СГХГ през 2008 година и в настоящата изложба.
Снимки: ФС на галерия "Нюанс"
