Астрологичните загадки на Ангкор Ват (видео)

Храмовият комплекс "Ангкор Ват" в Камбоджа е вписан в съкровищницата на ЮНЕСКО. На площ е колкото 250 футболни игрища. Построен при управлението на крал Суриабарман ІІ през 12-и век. Разположен върху 2 кв. км, и днес той е най-голямото религиозно съоръжение в света със своите повече от 100 дворци и храмове. От всички постройки светилището е най-добре съхранено. Може би защото през вековете в него винаги е имало шепа монаси. Храмът е обграден от ров с ширина близо 200 метра, който в древността е гъмжал от крокодили. Човек може да се изгуби в сложната конструкция на три нива с безброй стълби и проходи. Кулите на "Ангкор Ват" са пет. Централната е най-висока – 65 м, и символизира митичната планина Меру, която според хиндуистите е център на света. Само на първо ниво галериите са дълги общо над 800 метра, украсени с двуметрови барелефи. На второ ниво властват изображенията на красивите апсари – личните танцьорки на бог Вишну. Най-дългата фреска с тях е с повече от 3000 фигури.

Наричали Суриабарман ІІ, владетеля построил храма, Защитник на слънцето. Той се възкачва на престола на 14 години, след като убива чичо си и започва да разширява империята си от Виетнам до Мианмар и Лаос. В местността Ангкор е имало над 700 храма, но монархът искал неговият да е най-голям. Това е един от най-удивителните инженерни проекти на древността. Не само поради мащабите, а и понеже е изграден върху… вода. "Ангкор Ват" е издигнат за три десетилетия върху тресавище. За основа му служат подпочвените води. Затова са създадени диги и канали. При тропическия климат се редуват по шест месеца суша и дъжд. Инженерите на владетеля направили "Ангкор Ват" като кораб, който плува. В сухия период водата спада и затова те са проектирали квадратния ров, който се пълни от езерото Тонле сап и поддържа водата на еднакво ниво. На тучните земи наоколо са отглеждали по три реколти годишно, с които изхранвали строителите и населението на мегаполиса. Историците смятат, че тук са живели над 1 млн. души – най-големия град на света през XII век.

Самият храм е построен от латерит. Камък, който се обработва лесно, когато е влажен, а после се втвърдява. Както не е ясно как са пренасяли гигантските каменни блокове за пирамидите, подобна е загадката и как са транспортирали същите по формат грамади от кариера на 30 км. Учените предполагат, че със салове, теглени от слонове. Няма данни колко милиона души са се простили с живота си през 35-те години градеж, но са си свършили работата перфектно. Каменните блокове прилепват идеално без хоросан.

Твърдят, че от сателит най-голямото светилище прилича на нещо като квадратна матрьошка или дъска за морски шах – концентрични правоъгълници. Според някои теории земите на Ангкор са били избрани заради стратегическото им от военна гледна точка местоположение и заради плодородието им. По-екстравагантни хипотези смятат, че е намесена карта на небесните тела. Чрез компютърни симулации е доказано, че конфигурацията на храмовете в Ангкор е огледален образ на съзвездието Дракон по времето на пролетното равноденствие през 10 500 г. пр.Хр. Някои учени предполагат, че целта на кхмерите била храмовият комплекс да отразява небесната подредба на звездите, така че да хармонизира земята и небесния свят. Фигурите от барелефите на асурас (демони) и девас (божества) подсилват усещането за преход от една астрологическа епоха към друга.

Храмът "Пним Бакхенг" има 108 кули. Числото 108 се смята за свещено както в будизма, така и в хиндуизма, тъй като то е сбор от 72 и 36 (а 36 е половината от 72). Друг мистериозен факт около храмовете на Ангкор е разположението им на 72 градуса географска ширина от пирамидите в Гиза. Три от светилищата са построени така, че да отразяват разположението на звездите в Корона Бореалис, каквото е било при пролетното равноденствие през 10 500 пр.Хр. А това съзвездие не е можело да се види от въпросните храмове през X и XI век, когато те са построени. Астрономичните мистерии също са сред причините храмът "Ангкор Ват" да е включен в новите седем чудеса на света.