Ако на 2 и 5 февруари изберете да се озовете в галерия "Синтезис", ще попаднете в собствения си "Симулакрум". Още с идеята си за това понятие Жан Бодрияр заявява, че то отразява онази реалност, която всъщност е отражение на нищото. И тук започват въпросите.
Кара ли ни матрицата, в която живеем, да се чувстваме силни в информираността си за нея, макар в действителност да имаме информация, но да нямаме никакви знания? Къде се намираме през по-голямата част от съзнателното си съществуване – тук и сега или там и никъде? И всъщност има ли значение мястото, или по-важното е какво правим в неговите рамки? Ако сме във виртуалното, там по-истински ли сме, по-живи, отколкото можем да бъдем? А реалността – тя сега ли е, или някога? Тя разказ за нас ли е, или за истинските неща от живота? На портрета, с който старателно се заявяваме, ние ли сме, или онова измислено Аз, което искаме да бъдем, за да паснем на общото? Симулакрумът наш ли е, или на всеки друг?
Първият у нас театрално-фотографски пърформанс, който носи именно това име – "Симулакрум", се занимава с питания, сходни на тези. Създаден от сдружение "Конклав" – Димитър Крумов, фотограф и автор на идеята, режисьора Боян Крачолов и Иван Николов, пърформанса се занимава с разбирането ни за времето и идеята да си зададем нужните ни нам въпроси, които да провокират желанието за движение. За нещо, което да разчупи застоя и да превърне деня ни, Аз-а ни и цялото ни битие в събитие.
"От мига, в който дигиталните медии гръмват, започнахме да функционираме във все по-визуална среда, все по-изображенческа. И заради огромния достъп на информация, и заради заливането от всевъзможни разкази и теории за реалното, хиперреални дори донякъде. Някак става страшно трудно, може би точно заради свръхизобилието от подобна информация, да се конструира рентабилен, легитимен разказ за реалност. Дори за собствена, някак си и самоидентификацията започва да се превръща в проблем. Аз-ът започва да се разполага много повече във флуидните си проявления", обяснява режисьорът на "Симулакрум" Боян Крачолов.
Той е на мнение, че именно поради това виртуалното дава много повече възможности за размножаване на Аз-а, за изживяване на множество животи.
"В този ред на мисли с актьорите в пърформанса решихме да предприемем един по-особен поглед към тази тема и да се опитаме да окастрим, да сведем и да разделим всички белези на реалното. Всички тези техни гледни точки са вдъхновени от определени високи текстове, които така или иначе ни стоят на нас като маркер. И всъщност чрез опита за документиране на тази реалност – дали ще са фотографии, дали ще са записки, дали ще са звукозаписи, и със симултанното протичане на тия пет отделни реалности във времевия диапазон на представлението, ще се опитаме да идентифицираме къде в това цялото нещо се намира личността."
Театрално-фотографският пърформанс улавя един момент - запечатания в портретите, на фона на множество други протекли моменти.
"Мисля, че някои от нещата ще са по-несъбитийни, което за добро или за лошо е форма на живот, която днес се води. (…) Това безсъбитийно съществуване всъщност провокира желание за конструиране на събитие. Човекът е нещо, което държи да му се случват неща, да му се случват определени ситуации, и ако те не се случват - той започва да компенсира тяхното случване. То е едно много особено вглеждане в себе си, в един определен времеви диапазон. Много ни се иска, гледайки това нещо и потъвайки в него, гледащият не толкова да се опитва рационално да конструира един разказ, а по някакъв начин да бъде провокиран към това да се замисли за своя собствен начин на живот. За това той дали би могъл да отличи определени събития, случили му се за последния месец", допълва Боян Крачолов.
От един момент нататък живеенето ни има склонността да се превръща в нещо формално, сухо. Затова и изпитваме нуждата да казваме сами на себе си, че в него няма нищо от това.
"Такова обглеждане помага по-точно да се прецени дали наистина не изпълняваме някакво наше предназначение, или не осъществяваме това, което бихме искали да осъществим. И ни се иска този въпрос да си го зададат и хората, които гледат. Мисля, че ще е здравословно. Без да ги съдим и без да коментираме, да се замислим относно качеството на живот, който водим", обобщи режисьорът.
"Симулакрум" е първият проект от програмата "Шоукейс", с която сдружение "Конклав" печели финансиране от Национален фонд "Култура".
"Идея за фотографско-театралния пърформанс сама по себе си е уникална. Досега не е правен такъв експеримент, в който актьори да застанат в някакъв вид театрално-пърформативно представяне до своите фотографии. (…) Това означава, че нещо се случва, независимо от това какви въпроси задава пърформансът", казва Иван Николов, актьор и част от сдружение "Конклав". Според него може би "понякога трябва просто да си признаем, че реалността е в това, че нищо не се случва". Той е на мнение, че "нашите надценени очаквания много объркват живота ни. Това е и причината в дигиталното пространство да се възпроизвеждат толкова много изображения".
От друга страна, "непрекъснатото фабрикуване на някакви изображения, тъй като в пърформанса все пак става дума и за фотографии, за нас е дотолкова познато, рутинно и ежедневно, че вече се превръща в застой. В него няма нищо извънредно". Парадоксалното тук обаче е, че дори това, което правим, за да "разръчкаме", да "нагнетим" застоя, отново ни завръща към него, смята още Иван Николов.
Всичко това е част от провокациите, пред които "Симулакрум" ще изправи своите зрители. Пърформансът се заражда по инициатива на Димитър Крумов. Той е автор на фотографиите и водещ на самия проект.
"Дойде ми тази идея да направя фотографски портрети на моите колеги, в лицата на Александър Кънев, Симона Здравкова, Галя Костадинова, Лора Недялкова, Гери Цанкова. Също така разполагаме и с композитора Йосиф Герджиков. Предложих на Боян: "Какво ли би било, ако можем до самите фотографски изображения да вкараме и артистите до техните вече заснети отминали лица и какво би се получило, ако влязат в симбиоза със собственото си изображение?". Боян прояви голям интерес и полага все още доста усилия, както и колегите", каза в ефира на "Какво се случва" фотографът.
Вдъхновението му за проекта идва, докато учи магистратура по фотография в НХА. Всъщност "Симулакрум" ще бъде и неговата дипломна работа. Инспириран е от Грегъри Крюдсън, който възприема като един от най-големите фотографски режисьори в момента. Пример му е и Джеф Лоу. За него те двамата служат като модел за това какво един фотограф трябва да търси, да намира и да поставя в дадено пространство, за да го има и точния кадър.
"Говоря за едно такова спиране на времето в изображението, върху което доста работим в този "Симулакрум", усещането за стерилност, което също мисля, че го има, и то ще бъде подадено от нашите артисти и колеги", допълни още Димитър Крумов.
След "Симулакрум" ще следва имърсив спектакълът "XXL", който ще е в партньорство с "Топлоцентрала", и театралният уъркшоп за имърсив театър с любители и непрофесионалисти в района на Средногорието с актьора Иван Николов – "Поход на поезията".
Идеята на трите проекта в програма "Шоукейс" е да покажат стилистиката и методите, които сдружение "Конклав" разработва през последните пет години от своето съществуване.
В звуковия файл можете да чуете както подробности за "Симулакрум", който ще се играе на 2 февруари (от 17.00, 18.00, 19.00 и 20.00 часа) и на 5 февруари (от 16.00, 17.00 и 18.00 часа) – пърформансът е с продължителност 30 минути, входът е свободен, но изисква записване тук, така и за:
• Аз-а във виртуалния свят и предизвикателствата пред личността;
• реалността като един повтарящ се разказ;
• "Анархо-колунада" по текстове на Георги Шейтанов, Гео Милев, Кант, Ницше, Платон и др.;
• философията на анархията като система, с която не можем да злоупотребим, но можем да осигурим блага на околните;
• политическото в театъра, което има ролята на провокатор на критична мисъл;
• постбекетовия контекст в личния симулакрум на всеки от нас.
