В Националната галерия "Двореца" се откри изложбата "Неспокойни повърхности" на сливенския художник Красимир Карабаджаков. Включените в изложбата картини очертават територията на образните натрапчивости. Владение, в което възгледът за живописта се издига над баналността – иконографски, тематично и творчески. За експозицията сега ще разговаряме с куратора на проекта Яна Братоева. Карабаджаков работи с втория пласт на повърхността. Живописта му определено се причислява към полето на концептуалното. Но той има неподражаем стил, разказва кураторът на проекта Яна Братанова.
Динамизмът на формите, фината ироничност и чувствителност на визията, разместването на мащабите и умението за преобразуване на пространството са водещи характеристики за изкуството на художника. Цветовете са различни и те са знаци. Като черно- белия човек на ярък червен фон, абстракцията на много цветове и бяло поле на платното, което Карабаджаков обича да оставя като празно пространство. Избягвайки познатите уютни похвати при изграждането на композицията и принципите на златното сечение, с тези символи Карабаджаков се противопоставя на правилата и изразява своята гражданска позиция на художник. Той работи и с ироничността и със самоиронията. Той е сред петимата основатели на групата "Диско‘95", заедно с художниците Румен Жеков, Красимир Добрев, Димитър Митовски и Кольо Карамфилов. 
Чудновати оригинални фрагменти – отделни образи, пориви и обсесии, които авторът събира на едно място, оформят основните живописни серии, по които работи през годините, сред които: "Хоби", "Наказание", "Затворена тема", "На север", "Къща на изгряващо слънце", "Пейзажи", "Балкански пейзаж", "Летище", "HORROR", "GOLD" и др. Красимир Карабаджаков често използва подход, присъщ за азиатския тип композиране – бялото поле в горната част на платното е умишлено уголемено, а чистият вертикал е пресечен от хоризонтал. Това предизвиква за погледа на зрителя колебливост и несигурност, както при среща с източното изкуство. Повърхността на творбите е експресивна най-вече поради натрупаната енергия вследствие на концентрираната и задълбочена работа с живописната материя. Авторът изпитва неизменно известна степен на неспокойствие, използвайки плоската форма на изразяване, присъща на живописта, познавайки многобройни примери от световната история на изкуството, както и ускореното развитие на новите технологии във виртуалния и визуален свят днес.
