Спомняте ли си "Слънчогледите" на Ван Гог или "Ирисите" в неговите картини? Никой отдавна не оспорва неговото място в изкуството, но през целият си живот казват, че той е продал само една единствена картина.
За разлика от Ван Гог художничката Станимира Радулова не иска да продаде дори и една от своите картини. “Във всяка картина е нещо от душата ми, частичка от мене. Как да ги продам?", пита Станимира.
Посетителите на първата й самостоятелна изложба искаха да си вземат нещо от нейните ефирни и слънчеви къщи, цветя, пеперуди…В описанието на картините й имаше, всичко без цени. "Не се продават", казва Станимира и пази ревниво рисунките си. Може би е права. Трябват и близо 20 години, за да си повярва, да се престраши да покаже повече от няколко картини и да застане в центъра на вниманието.
Родена в Шумен, завършила гимназия със специалност - "Промишлен дизайн" в Казанлък, Станимира Радулова след това учи в Шуменския университет, става член на Дружеството на шуменските художници, после живее и в Русе, преди да тръгне да преследва мечтите и щастието си в Америка.
Станимира, кога откри художника в себе си?
"Бях малка, когато рисуването беше част от мене и то ме търсеше. Или аз го търсех постоянно. И си спомням как моят дядо ми намери едни рисунки и каза: - "Ето, виж моето момиче какви работи си рисувала!" И съм била сигурно на 4-5 години. Но това сигурно за всяко дете се отнася. Всички деца рисуват. За мене преломът беше, когато започнах вече да ходя на уроци. Много исках да свиря на китара. И казах на майка ми и на баща ми: Искам да свиря на китара, искам да свиря на китара. Обаче уроците по-китара бяха доста по-скъпи от уроците по рисуване и така майка ми каза: "Хайде моето момиче, защото уроците по китара са доста по-скъпи, ти отиди да рисуваш!"
Но аз, ако не беше да ми хареса, нямаше и да продължа. Записах се та курсове в “Знаме на мира’, когато съм била 5 - 6 - 8 годишна и оттогава някак то си остана, разказа в "Закуска на тревата" Станимира Радулова.
"Към китарата се върнах преди 2 или 3 години в САЩ, когато и моето дете поиска да свири на китара и тогава си казах, ами да. Сега ми е времето! И аз започнах да уча с нея и мога да изсвиря някое парче, но дотам".
"Сега се връщам в годините назад и си давам сметка, че в годините, които съм учила и съм се развивала като художник не са малко. Завърших Художествена гимназия в Казанлък, Промишлен дизайн и се наричах дизайнер дълго време и си мислех, че нямам нищо общо с рисуването. Но впоследствие като завърших и Педагогика на изобразителното изкуство със специалност “Графика” и графиката толкова много ми харесваше и беше част от живота ми за дълго.
Преподавах в училище такава паралелка в България, беше много хубав период, но като дойдох в Щатите си помислих, че рисуването е там на един етап, но аз трябва да продължа и да се науча, да комбинирам и да зная какво се случва и да рисувам и с компютър и всички нови технологии, които навлизаха. Така записах и завърших в Чикаго Арт института с графичен дизайн и сега се занимавам с графичен дизайн, разказа още Радулова за "Хоризонт".
"Акварелите са ми любимото нещо, което правя и обичам да си ги примесвам с моят начин на изразяване, като си добавям и графиката, която обичам да рисувам и слагам по едно туш перо отстрани на тия акварели.
Обичам акварела, защото нещата се случват, докато е мокър листът и приключват някак "между другото"..., каза още художничката.
"Богата съм, защото имам много хубави приятели около мене. Оградена съм с хора, които ме обичат и подкрепят, обичам си работата и съм богат човек, защото имам обичани хора около мене. Богатството не е да имаш 3 къщи пръснати из Щатите и още имоти, смята тя.
"Преди 3 дни си говоря с моята майка и тя ми казва - "Слушаш ли предаването “Америка - илюзии и реалност", защото леля ти Божанка го слуша и там най-редовно говорят за българи, които са се реализирани в Щатите…по радио “Хоризонт". И аз си помислих, че трябва да ти го кажа на тебе, че има хора, които казват, че те слушат с голямо удоволствие, следят ти твоите изяви по БНР и очакват съботните срещи с ей такива като мен. И сега, леля Божанка я поздравявам и майка ми - да са живи и здрави, сподели Станимира.
"Този път аз съм в това предаване и осъзнавам, колко е малък светът и колко близко могат да бъдат неща...."
Още в интервюто на Елена Цанева със Станимира Радулова в рубриката "Америка - илюзии и реалности".
