Ако в края на миналия век езиковеди наблюдават отделни случаи на произнасяне на звука "л" като "у", днес те говорят за масово явление в речта. Вече е рядкост да се чуе "нормативното" българско "л".
Въпреки някои мнения, че проблемът се дължи на диалектни особености, експерименти и наблюдения, проведени в различни части на страната, показват неговото повсеместно разпространение.
"Смятаме, че по-скоро явлението е социо-фонетично и няма диалектно влияние, това сме го доказвали с множество експерименти", казва доц. Гергана Падарева, преподавателка в Югозападния университет, която повече от десетилетие изследва тенденцията. В случая не може да се говори и за артикулационни проблеми, тъй като пред гласните "е" и "и" звукът се изговаря като "л" от всички.
Какво е обяснението за появата на това произношение и масовото му разпространение. Според доц. Падарева " то е тръгнало може би от сленга на софийските младежи. Постепенно то става маркер за престиж и се налага сред носителите на българския език, които са на по-млада възраст. Постепенно обаче дотолкова се разпространява и в момента, както всички сме свидетели, като си пуснем радиото и телевизията, почти повсеместно чуваме "уъ" вместо "л".
Днес някогашните млади вече са родители, учители и логопеди и предават на децата тъкмо това произношение, за да се стигне до куриозната ситуация, за която споменава доц. Падарева, да се опитват да коригират нормативното "л" като неправилно.
Проблемът е, че особено при по-малките това води до правописни и по-рядко до смислови затруднения и грешки. Освен че изписват така, както чуват "ореу", "гуава" вместо "орел", "глава", може да напишат "палза", "калза" вместо "пауза", "кауза".
Според доц. Гергана Падарева процесът едва ли е обратим, а подобни тенденции се наблюдават и в други езици.
Чуйте разговора в звуковия файл
