На днешния 11 март от 19:30 часа в Театър "Сълза и смях" ще се състои премиерата на моноспектакъла на Недялко Йорданов, представена от новата му книга "Не ми се тръгва".
Недялко Йорданов, известен български поет и музикант, сподели пред Тера Култура, че това е вече четвъртият му моноспектакъл. През миналата година той изнесе спектакъл с негови песни, изпълнявайки ги сам на сцената.
“Реших тази вечер това да бъдат само стихове. В малко повече от час и половина ще си разкажете живота чрез стихове. От най-старите, до най-новите, които сега са влезли в последната ми книга, която тази вечер е премиера“, казва той в предаването.
Спектакълът ще представи разнообразие от стихотворения, започващи от най-ранните произведения на Недялко Йорданов и стигащи до най-новите, които влизат в неговата последна книга. Именно тя, озаглавена "Не ми се тръгва", ще бъде представена на публикацията тази вечер.
В разговор за културната сцена в България, Йорданов изразява загрижеността си относно зависимостта на нещата в страната от малък кръг хора и настроения. Той предоставя, че значителна част от обществото е разочарована и дезинтересирана, но също така подчертава необходимостта за активно участие и ангажираност от страна на всички граждани.
Вечерта обещава да бъде пълна с емоции и вълнения, като Недялко Йорданов ще пренесе публиката в света на своите стихове, споделяйки вдъхновяващи и лични моменти от своя живот и творчество.
В ефира на Terra Култура Недялко Йорданов прочете стихотворението, с което ще завърши спектакъла тази вечер:
Не ми се тръгва
Гледам се на екрана, всичко на него личи.
Тези дълбоки бръчки, тези стари очи.
Бяла брада неподстригана, подстригана бяла коса,
въобразявах си някак – стават и чудеса.
И се надявах, че може да не изглеждам стар – тези жестоки камери, прожекторът като фар, очите ми вече затвори, гласа сякаш на друг, походката, да не говорим, видно е – куцук, куцук.
Все пак хората слушат, специално за мене дошли, всякакви стари и млади, с трамвай, с метро, с коли.
Виждам лицата, усмивките – тук - там дори сълзи и ми е някак хубаво, старата тръпка пълзи. Връщам се несъзнателно преди 60 години. Боже, колко е хубав тук земния свят. Искам тук да си бъда, не искам някакъв друг, ще се опитам, ще пея още, но само тук.
Но само тук и докога, докогато аз не знам, просто не ми се тръгва никак още за там.
Десетина години, стават и чудеса, ще си подстрижа брадата и ще си пусна коса. Никакви стари песни, изпети по навик стар, просто излизам на сцената с чисто нов репертоар.
