90-те са най-политическото десетилетие в постсоциалистическата история на България, но архитектурно те завършват със събарянето само на една тоталитарна сграда – при това празна гробница, и то сред бурни дебати. В същото време, всичко, което е българската архитектура днес, е функция на прехода и на 90-те. Как се получава така?
Лекцията "ВРЕМЕТО Е НАШЕ? 1990-те на архитектурата: битка с модернизма, гаражна архитектура и мутробарок" д-р арх. Анета Василева ще разгледа малките сгради, но и големите архитектурни процеси, които започват именно през това десетилетие и влияят драматично на градската среда и до днес.
Това е седмото събитие от лекционния цикъл на Културния център на СУ, озаглавен „Култура на прехода“, инициирана съвместно с екипа на проекта "Преходът след 1989". Поредицата анализира не само обществено-политическите събития от периода, но и сложното им отражение в културата и изкуствата, които на свой ред формират образа на прехода в публичното въображение.
В интервю за "Нашият ден" д-р Василева сподели, че въпросът за края на Прехода е централен за цялата поредица "Култура на Прехода". Тя отбеляза, че различни дисциплини, като история, кино, визуални изкуства и литература, поставят различни моменти на приключване на периода.
В контекста на архитектурата, тя изрази виждането си, че Преходът там завършва през 90-те години, преди икономическите промени и влизането в ЕС.
"Примерно Ингеборг Братоева отбелязва влизането ни в ЕС като края на Прехода за българското кино. А Мария Василева отбелязва, че Преходът във визуалните изкуства все още не е приключил. За мен Преходът в областта на архитектурата приключва именно с 90-те, много преди влизането ни в ЕС и горе-долу по времето, когато икономическите промени коренно преконфигурираха строително-проектантския бранш и доведоха до първия строителен бум в началото на първото десетилетие на ХХI век. Това вече беше една архитектура, присъстваща в градското пространство по съвсем различен начин, отколкото тази на 90-те.“, казва тя.
Според д-р Василева, 90-те години са период на политически бурни събития и икономически нестабилност, което оказа влияние върху архитектурата. В този период архитектурата започна да се фрагментира и да се занимава с по-малки, икономически посилни обекти.
Така, д-р Василева изрази своето виждане за архитектурата на Прехода, като я описа като резултат от политическите и икономическите промени, които преформират градското пространство и начина, по който архитектурата функционира.
Събитието започва от 18:30 часа в "Театралната зала" на Софийския университет.
Чуйте разговора в звуковия файл.
