Човекът се ражда от човека. "Фениксът се ражда не от яйце, а от пепелта" (Кирил Кадийски). Поетът се ражда от поезията. В печалния ден, в който Божият син е разпнат, за да изкупи греха на човечеството, в "Артефир" отправяме поглед нагоре – към възвишената поезия.
Престижното френско издателство "Аден" посвети годишния си алманах на българския поет Кирил Кадийски. Това не е първото международно признание за автора, който на родна земя, често се озовава в центъра на бурна обществена полемика. Последно противоречиви възгласи предизвика преводът на Кадийски на "Ад" от Данте Алигиери, защото поетът и преводач си е позволил да "претвори" на своя език видението на великия флорентинец.
В "Артефир" Кадийски казва: "Преводът е също поетическо изкуство и част от творчеството на този, който превежда." Преведеното произведение се превръща в част от литературата на езика, добавя гостът, който неведнъж е ставал свидетел на уважението, което светът отдава на преводаческия труд. По думите на Кадийски няма значение колко добре си овладял езика на оригинала, ако не владееш изкусно собствения си език.
На телефонната линия на "Артефир" се включва литературният изследовател доц. Георги Цанков, за да добави към разговора няколко строфи, написани от Кадийски в духа на днешния ден. Доц. Цанков изразява вярата си, че единствено поет от висотата на Кадийски може да усети това, което е усетил Данте. С поезията си Кадийски ни подготвя за Страшния съд, но не като герои, а като хора, осъзнали своята духовна мисия, по думите на литературоведа.
Доц. Цанков акцентира още веднъж върху световното признание, което получава Кирил Кадийски. През 2022 година престижното френско издателство "Мишел дьо Мол" издава двутомник от 1400 страници с творчеството на българския поет, а проф. Пиер Брюнел изразява мнение, че Кадийски е достоен за Нобелова награда автор.
Доц. Цанков завършва с думите: "Трябва да мислим широко и да разбираме, че тези български писатели като Кирил Кадийски, Николай Кънчев, Аксиния Михайлова, Георги Господинов, са творци, които светът приема възторжено. У нас веднага се спуска пелената на злобата."
"Нека бъдем обвинени в идеализъм, но даровитият човек идва по волята на някава сила. Вярвам, че има Бог. Той не е с брада до пояса, сандали и дълга роба, но Го има. Поетът не е нищо повече от преводач на Бога", заявява Кадийски.
На въпроса дали се чувства признат, поетът отговаря: "Признанието има две страни – можеш да бъдеш признат и приживе, и след смъртта. Можеш да бъдеш напълно непознат приживе, и да бъдеш признат след това – много са примерите. Аз съм признат в чужбина от всички, от които трябва, тук – също. Виждате какво са писали за мен проф. Милена Кирова, доц. Владимир Янев, проф. Клео Протохристова, проф. Валери Стефанов – всички тези хора, които заслужават уважение. Две страни има моето литературно битие в България. Има и вой, и скърцане със зъби, но аз съм силен дух и не изпадам в униние."
Целия разговор с Кирил Кадийски, както и авторски прочит на стихотворението "Разпети петък" и сонета "Всекидневен Великден" – чуйте в звуковия файл:
