"Човек се разпростира според чергата си, може много, може и малко", казва скромно врачанският хуморист Цветан Дочев, по-известен като Дедо Скръц. Така той разсъждава за трапезните страсти в дните, в които уж имаме премного храна за размисъл, но наблягаме на чревната флора и фауна.
Празничната трапеза е важна, обаче не е най-важното, затова "Изотопия" ви предлага няколко ястия за отскок и финал с Дедо, както и други големи идеи, хора и случки, свързани волно или не с християнския празник.
Ликът на Скръц вече е международен хит.
Отскоро можете да го изядете с кутия испански бисквити, но за да ви е наистина сладко, пенсионерът има далеч по-примамлива козуначена алтернатива – благ мъжки леб, за който знае от майка си, а тя – от баба му калугерката.
"Става много ефектен. Рецепта, забъркана с лъжицата. Няма значение по часовниковата стрелка ли ще бъркате или обратно, проблемът си е ваш", шегува се Цветан.
"Една доза ви казвам. Вземате около 500-600 гр. брашънце, слагам пшеничено, може и черно, какво сакате, обаче слагам и 1-2 лъжици кукурузено брашънце за секси вкус и от тука внимавайте. По два начина може да го направите, нещо кисело, ако имате, или вкиснало, сладко, което не е мухлясало, може да го ползвате. Ако не – вземате вино, вода не ползвам. Преди това слагате 1 равна лъжица сода и в това вино слагате и подправките, а те са канела и каквото се сетите. Слагам и мента, мащерка, може и здравец, ванилия. Докато шупне винцето, сипвате и бъркате с лъжицата. Сипвате и бъркате, докато поеме брашънцето и стане т. нар. кексово, даже малко по-гъстичко. Когато вече не се пости, слагате 2-3 яйченца, 80-100 гр. оливия или масълце.
Фурната ви е включена, слагате хартия за печене. Печете, печете и надничате, като съсел из дупка, речено на врачански. Като добие тен, докато е топличко, можете да сложите сладко или медец. Гледам да не е много пресладено, за да не натръшква. Течно сладко, сироп, приготвен предварително, винаги си имам. Тази година ще го направя от смокинови листа, става прекрасен. Слагате и 50 мл. алкохол – ракия или коняк, повивам го с кърпа да почине, да омне демек, като отгоре го ръсвам със смлени ядки, а некой път, зависи кога как ми дойде, в тестото слагам микс от ядки."
Дедо Скръц смята, че благият му мъжки хляб е по-вкусен от козунак. От баба си калугерката знае да не прекалява и с боядисаните яйца. "Това е глупост – да се шарят много яйца", обяснява Цветан, който напомня, че яйца се боядисват до Спасовден. Ако имате нужда от още, просто кипнете вода и сварете. После ще ги нашарите "да ги не познае петело".
Дедо Скръц предупреждава, че ако не внимаваме с яйцата, може да свършим и в болница. Препоръчва да ги запържим в мазнина с "малко лучец и зеленинка, магданозец, жарнете ги хубаво и става изключително приятна манджа. Може да турите и мъничко сиренце."
Дедо няма да запразнява с агнешко, защото му е скъпо. Той е от пенсионерите, които тази година не получиха добавка. Хапва пилешко с гъби, зелении и бира. "Вкусно е, пробвайте", призовава Дедо Скръц.
Какво е Великден?
При Цветан Дочев е хем усмихнат, хем скромен. Там е и суетен, и набожен, защото врачани имат празнична украса с паун с деветметрова опашка от цветя.
Всички знаят, че паунът е суетник, по-малко се досещат, че е раннохристиянски символ на безсмъртната душа.
И така – какво воистина е Великден? Отговорите са много и различни, при все че очакването може би е да получите само един. Всъщност са толкова много, че можем да ви представим едва частица от възможностите.
Ако си падате по великденските привички на запад, където католиците вече се поздравиха с "Христос Воскресе", имаме яйчена новина. Даже иновация: в Италия яйцата са и от кашкавал. Кулинарните летописи на Апенините разказват за обичая да се подаряват яйца още от Средновековието. От началото на миналия век модерни стават шоколадовите, но днес хит е яйце от сиренето качокавало. Някъде го пълнят със салам.
Не е ясно колко салам са изяли италианците от кашкавалените си яйца, но у нас по Великден и Гергьовден печем половин милион агнета, според Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, откъдето си правят тънките сметки, че поскъпване на месото не трябва да има. Дедо Скръц не е съгласен. Благодарим му, че няма да опетни зевзешката си душа с този кръвожаден грях. Неговото прегрешение кукурига.
Може и да знаете защо първото яйце е червено, но етнолозите имат научен термин за тази работа: червеното е апотропеен цвят, отблъсква злото. Затова в миналото и булото на булките е било червено.
Червено яйце, заровено в нивата, бори градушки. Зевзеците имат мъжки хляб, но козуначените привърженици да знаят, че прапрапрабабите им не са яли като тях, а по-скоро като зевзеците, защото козунакът навлиза след Освобождението. Преди това сме приготвяли специални обредни хлябове. Едно от интересните им наименования е кукулник. Носят се на кумовете, оставят се и вкъщи с кошница червени яйца.
На Велики четвъртък се пускаликратунки със запалени свещи по реките, така че да се освети пътят на мъртвите души, за които се вярва, че слизат на земята при своите живи роднини като мушици, пчелички и пеперуди. Това бил и денят, в който жена може да се превърне във вещица като постави яйце, снесено в същия ден, под мишницата си. Ако от яйцето се излюпи двуглаво демонично пиле, наречено мамниче, край – вече сте вещица. Мамничето краде мляко, жито и пари, а писъкът му е толкова страшен, че хората припадат и умират, когато го чуят...
Подкарваме я по-ведро със свидетелствата за модите през 30-те и 40-те години на миналия век в Бургас.
Краеведът Соня Кехлибарева разказва, че търговските улици се изпълвали с хора. Мъжете развързвали кесиите, за да купят на съпругите и децата нови дрехи, обувки и шапки. Последните за дамите били задължителен аксесоар. Дори казвали, че жена без шапка е като "Париж без Айфелова кула". Развръзването на кесията може и да не е било най-болезненото мъжко действие. Например шапкарница "Прогрес" на улица "Богориди" предлагала последни модели на намалени цени. Поне така гласи запазена вестникарска реклама. Мелница пускала от най-финото брашно, за да бъде гражданството доволно. Козунаци, освен по домовете, се предлагали и от 46-те бургаски фурни, където се приемали поръчки и за печени агнета, а в сладкарниците имало шоколадови зайци и яйца и специални великденски торти.
Бургазлии изпращали поздравителни картички с картини от руски, италиански и френски галерии. В България им слагали надписите "Честито Възкресение Христово" и "Христос Воскресе". В една от най-големите и добре заредени книжарници – тази на Иван Хрусанов, се намирала боя за яйца.
Според краеведа Кехлибарева по Великден много работа имали и бургаските шивачки, а по-заможните им клиенти, освен да си шият премени, ходели на екскурзии до Божи гроб. Луксозният кораб "Бургас" ги отвеждал до Йерусалим, за да станат хаджии. През Страстната седмица кината били затворени, само в "Модерен театър" прожектирали религиозния филм "Царят на царете" за живота на Иисус Христос.
С лъвски царствен скок акостираме в съвременна Варна, където през 2024-а чакат и посрещат гости с оферти за морска хотелска стая със сърф, музикална със саксофони, тромпети и китари и рокерска – с мотор. Целта: да докоснеш душата на клиентите, за да си отворят кесиите и във Варна, не само в Бургас. Поне така се надява хотелиерът Павлин Коцев.
И ако сърф, мотор и саксофон не ви стигат, след Великден и Гергьовден отивайте в Павликени за белтъци и жълтъци в очаквано добра комбинация на Празника на яйцето. Концерти на популярни певци, хапване на корем и томбола с награди.
Ще четете и специалното издание на в. "Жълтък". Въобще, голяма веселба ще падне. И пътуване. Поне 1 000 000 пътници бродят тези дни. В Павликени, другаде из България и по света. Изчисленията – от Института за анализи и прогнози в туризма.
Преди десетилетия Фред Астер честити Великден отвъд океана с песен и си напомня колко много неща трябва да купи, защото и преди, и сега, и тук, и там, а там не е само Америка, Великден е подготовка. Специална. Като формичките за споделени и усложнени сладки на Ема Величкова от Видин, която ползва възможностите на 3D принтирането, за да радва със зайчета и агънца.
"Доста работа е. Има вариант, в който да не се влага чак толкова много работа, но не съм привърженик на тези методи", категорична е Ема, защото Великден е красота и сладост на ръка и от сърце.
А може да е подарък от човек с увреждане, също специален. Такива традиционно има във Фейсбук групата "Купи подарък от майка на дете с увреждане", където членуват и татковци.
Великден наистина може да бъде дар. Да дариш храна значи да дариш любов. Знаят го в едноименната фондация, основана от Вяра Кузманова и Ваклина Стоянова.
"Много са различни емоциите всеки път, когато пътуваме при възрастните хора. Когато става въпрос за ново село, винаги е много емоционално. Сблъскваме се с трудна реалност, с живота на тези хора. Те разказват историите си, как живеят самотно. Близките им или живеят далеч, или са починали. Живеят в бедност. Едно от новите села, които посетихме, супер много ме шокира с толкова много изоставени къщи и дори къщите, в които имаше хора, някои бяха без прозорци, други бяха много срутени. Някои от хората нямаха нормална канализация, но има и страхотни преживявания на тези пътувания.
Един от най-хубавите моменти беше през февруари. За нас е много важно да посещаваме периодично възрастните хора. Това и направихме с един наш много близък приятел – дядо Тошко. Познаваме го, откакто сме започнали да пътуваме, вече 5 години, и ни е много близък до сърцето. Той ни нарича негови внуци и ние го приемаме като наш дядо. Имаше рожден ден през февруари и отидохме да отбележим 89-годишнината. Той се беше приготвил изключително щедро за неговите възможности. Беше приготвил софра, беше пуснал музика, беше толкова весел. Ние също се бяхме подготвили с подарък. За такива моменти изключително много си заслужава. За нас е много важно да поддържаме връзка с хората и да не бъде еднократно действието ни."
Ако искате такива да бъдат и вашите празници, занесете или изпратете трайни хранителни продукти на "Дари храна, дари любов" в София. Можете да им помогнете и като доброволци. Дядо Тошко ще се зарадва и на вас.
Великден може да е и личен повод за почерпка, какъвто става за балерината, хореограф и педагог Русалия Кирова, вечна муза на художника и съпруг Димитър Киров Ди Киро: "Русалките, когато излизат и почнат да танцуват по тревата, това е първият ден след Великден, завалява първият дъжд и тогава казвам: "Аз днеска имам имен ден, защото съм русалка."
Името избира леля ѝ Донка Паприкова, българската Майка Тереза. Хубав дар завинаги, нали?
Като времеубежището на Грациела Бъчварова, която с радост се връща към студентството: "Тогава нямаше ограничения за нищо. Свободен си. Имаше прекрасни свестни преподаватели, големи артисти. Моят преподавател Моис Бениеш ни заведе на църква въпреки забраната. Той ни заведе на един Великден и каза: "Това е вторият храм, не забравяйте. Вярата е голямо нещо, спасява"."
Случва се през 1954-1955 г., разказва актрисата, когато е на 90 и още не е изгубила вяра.
Но може ли Великден да бъде безверие?
Утрото на Възкресение, 1880-а. Ловешката църква "Успение Богородично", в която служи поп Кръстю Никифоров, е празна. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо е предал Левски, отпраща миряните в друга църква. Без значение дали обвинението е вярно или не. Поп Кръстьо остава сам със своя ням клисар и с това, което трови душата му.
Постановката "Великденско вино" от Константин Илиев на Народния театър от края на 2022-ра е втора на първата ни сцена. През 1993-а я поставя Иван Добчев. Сега поп Кръстьо играе Владимир Пенев, тогава е Велко Кънев.
"Пиеса, която се занимава с много основни въпроси на съществуването и идентичността, и на моралната идентичност, защото и такава има. Това е главното за поп Кръстьо, нещото, с което не може да се съгласи, по никакъв начин не може да се успокои дали е предател или не. Това става централен въпрос на съществуването му и го мъчи до края на дните му", смята режисьорът Явор Гърдев, който опита вкуса на великденското вино малко преди 150-ата годишнина от обесването на Левски.
Какъв е Българският Великден?
Днес го описва Александър Секулов в книгата "Възхвала на провинцията":
"Българската история е едно отложено възкръсване. Едно скептично евангелие, препълнено с разпятия, но без нито един Христос. Един географски кръст, върху който е положено българското тяло: без риданията на Магдалена, без предателството на Юда, без трънения венец, без гаврата на стражата, без невярващите очи на тълпата. Оставен на самия себе си, българският Христос придобива чертите на Сизиф. Непрекъснато нагоре по плешивия хълм, без да достигне мястото, където страданието се превръща в морална категория за следващите го.
Чрез смъртта си българският Спасител спасява себе си, но не и своите ученици и последователи. Някакъв абсурден синкоп прекъсва националната памет на преживените страдания. За да ни остави единствено подлия гъдел от оцеляването. И може би нашият Великден ще настъпи тогава, когато се научим да възкръсваме, а не да оцеляваме."
А може би и ако се научим как въжделенията на другите да възкръснат.
Така е било и така ще пребъде, защото Българският Великден отпреди обесването на Дякона е история за бунта на достойнството:
"Акцията, която остава в историята като Българския Великден, се провежда на 3 април 1860 г. По време на литургията, която ще възвести Възкресение Христово, в Цариград не се споменава името на Цариградския патриарх Кирил, което е знак, че българите искат да отхвърлят своята зависимост от Цариградската патриаршия. Този акт е много хубаво отразен в българския печат по това време. Събитието, което се описва като спонтанен акт, има своя предварителен замисъл. Огромна роля изиграват българските възрожденци в Цариград начело с Иларион Макариополски", разказва Мариана Николова от Музея на Възраждането във Варна и напомня, че година по-късно възмездието за свободолюбието на духовните ни водачи също идва в неслучаен момент.
"Българите бързо научават, че се крои план за заточението на техните водачи. Събират се в двора на българската църква. Това са стотици хиляди хора, които не допускат техните владици да бъдат изведени извън двора на църквата. Това продължава по време на целия Великденски празник. Страстната седмица буквално страстна е била за българите тогава, 1861 г. Османското правителство се опитва да връчи акта за заточението, дори са изпратени войници, които да съпроводят Иларион Макариополски до кораба, само че това не може да се случи заради противодействието на българската тълпа. Осъзнаването на непримиримостта на българите в този момент кара за известно време правителството да отстъпи, въпреки натиска от Цариградската патриаршия. Това е само, за да мине Възкресение. На следващия ден, когато тълпата лека-полека започва да се разотива, влизат войници и извеждат Иларион Макариополски."
83 години по-късно страстите български звучат инак:
"Мили майки, не плачете в родните ни домове,
че летим по враговете, дълг синовен ни зове.
Ний летим за свободата на поробени земи.
Роби, вейте знамената, затръбете със тръби.
В бой, започнал в равнината, идат български орли."
Стихът е върху надгробната плоча на Веселин Рачев, български летец, защитавал небето над София в може би най-жестоката бомбардировка на българската столица през април 1944 г. 17 април остава в историята като Черния Великден, а Веселин остава завинаги на 25 години.
Как се преживява Черен Великден?
С урока да бъдем заедно в лошо, но и в добро – като в шуменското село Царев брод, където живеят потомци на татари, германци, турци, банатски българи, руски белогвардейци, албанци и чехи. Има даже четири сестри бенедиктинки – от България, Южна Корея, Германия и Танзания.
Кметът Стефан Живков: "Нямаме турското кафе или българското барче или тоя ресторант. Всички сме заедно по Великден, по Байрам и по Коледа", защото всеки в истинско пък дори преголямо семейство, "обществото на народите", както се шегува кметът, може да запази себе си и ближните.
"Банатските българи са известни на всички, върнали са се в Асеново, след като са живели повече от 200 години, бягайки през 1688 г. от въстанието в Чипровци, в пределите на Австро-Унгарската империя и се завръщат", казва и Мария Иванова от крайдунавското Асеново, където имат специален великденски козунак:
"Различното е, че се прави шарен козунак с бяло и червено тесто. Някога старите баби казвали: "Червеното е като кръвта Иисусова, а бялото – като тялото Христово"." За да сбъднеш великденската си мечта, трябва да дадеш от себе си и да вярваш.
"Дойдохме на о. Корфу за Великден. Тук има страхотна традиция, останала от венецианско време. Делви, яркочервени, пълни с вода, се хвърлят през прозореца. Много впечатляващо. Цялата идея на тази традиция е за късмет. Да изхвърлиш нещо старо, то да се взриви. След това хората събират парчета от керамиката и си ги пазят до следващия Великден. Докато се чупеха всички делви, си пожелах да живея тук."
И сега Анастасия Карнаух-Теодосиева и съпругът ѝ Росен развиват семейния си бизнес с малко магазинче на острова.
Великден може да е път, но е и истина. И нов живот с близки и непознати, мили на сърцето.
Великденското всичко – пътят, истината и животът.
Цялата празнична история на "Изотопия" чуйте в звуковия файл.
Снимка на Дедо Скръц: Ива Антонова
Изображения: генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева
