Това казва в предаването "Събота 150" икономистът проф. Игор Липсиц. Проф. Липсиц бе дълги години преподавател от едно от най-реномираните учебни заведения в довоенна Русия – "Висшата школа по икономика". Наскоро бе обозначен от Министерството на правосъдието на Руската федерация като "чуждестранен агент".
Обяснявайки назначаването на Белоусов начело на министерството на отбраната, и Песков, и след него Путин се позоваха на ситуацията отпреди 40 години в Съветския съюз, където разходите за армията и вътрешната сигурност са стигали двуцифрен процент от брутния вътрешен продукт. До каква степен тези разходи способстваха за разпадането на СССР?
"В значителна степен, защото тези разходи бяха поносими за СССР докато страната получаваше големи доходи от петрола и природния газ. Когато обаче цените на тези суровини започнаха да падат, държавните приходи също започнаха да спадат. Така по времето на Горбачов СССР се оказа финансово несъстоятелна държава. В последните години от управлението му - към края на 80-те и през 1990-та - СССР се оказа в банкрут, без каквито и да било резерви, защото всичко бе похарчено за армията, а приток на свежи пари нямаше. Днес Русия се опитва да поеме по същия път - да увеличи значително военните разходи при нестабилни и по-скоро намаляващи приходи от износ на енергоресурси. Този път е крайно опасен."
В случай, че се стигне до мир, колко бързо може да бъде демилитаризирана една военизирана икономика?
"Демилитаризирането е много трудно. Русия вече преживя това през 90-те години. Задачата тогава бе да бъде намален военно-промишленият комплекс и да бъдат прехвърлени средства и ресурси към производството за граждански цели. Не се получи обаче както трябва. Оказа се, че е много трудно да бъде преустроена онази част от съветската военна индустрия, която се падна на Русия. Това бе сериозен проблем, защото оръжейните предприятия нямаха поръчки и не работеха. Не можеха да се справят с конкуренцията и затова работниците оставаха без заплати. Местата, където тези предприятия бяха концентрирани, станаха райони на застой - един вид бедствени зони в Руската федерация.
Натам върви и днешна Русия. Руските икономисти предупреждават, че отново огромна част от стопанството се "килва" в полза на военното производство. И в момента, когато войната така или иначе ще приключи, повторното "изправяне" на това огромно килнато здание ще бъде много трудно.
И още нещо. Трябва да си дадем сметка, че тези, които сега печелят големи пари от оръжейните поръчки на държавата, се превръщат в привърженици на войната, сформират своеобразно лоби за т.нар. вечна война. Тези хора не са никак малко. По наши оценки хората в Русия, които припечелват повече благодарение на войната, са между 10 и 15 милиона. Това е доста внушителна група, която изисква от президента да не се предава и да продължи да воюва, а ако Украйна бъде усмирена, то да продължи да воюва някъде другаде, само и само да има нужда от още бойна техника, да постъпват още военни поръчки и заплатите във военните заводи да останат високи."
Кога тази икономическа политика ще достигне предела си?
"Тази политика ще достигне пределите си, когато се разпаднат нормалните механизми за финансиране на дейностите, свързани с войната. Това се случи в СССР, където държавната икономика се "изхранваше" за сметка на огромния износ. Днешното ръководство на Русия навреди на руската икономика, като съсипа най-изгодните, т.е. най-доходоносните дестинации на експорта - тези към Европа, Съединените щати и Япония. Сега обвързват износа с Китай, Индия и с, общо взето, никой друг. Обсъжда се някаква идея за търговия с Пакистан, но купувачи просто няма.
Днес устойчивостта на руската икономика се дължи на факта, че първото десетилетие на XXI век не бе толкова лошо за Русия. Тогава бяха натрупани финансови резерви от бизнеса и отделни групи на населението. Ако вярваме на банковата статистика, сега по банковите сметки на гражданите има около 55 трилиона рубли. Това са почти два годишни бюджета на Русия. Именно тези пари сега ще бъдат по един или друг начин източвани от държавата за военни разходи. Ще стигнат за няколко години. Но очаквам финансовите проблеми да започнат още догодина. Финансовото министерство вече изпитва трудности да пласира държавни ценни книжа - банките се боят и искат да им се гарантира по-голяма доходност по държавния дълг.
Затова изглежда, че се готвят мерки за изземване на пари от населението. На първо място чрез данъчна реформа. Обсъждането ѝ започна и е интересно как ще подходят - може би чрез повишаване на преките данъци, а след това и на косвените."
Споменахте, че руското ръководство разчита все повече на Китай в икономически план. Мислите ли, че една криза в Китай може да има същия ефект върху днешна Русия, както едно време поевтиняването на енергоресурсите за СССР?
"Това е доста интересен въпрос, защото не само в Русия, но и в останалия свят икономистите гледат с известна доза страх на непонятните и тревожни неща, които се случват в Китай. Китайците не можаха да потушат кризата в жилищния пазар и отделиха десетки милиарди долари, за да спасят строителите от банкрут като изкупят новите жилища, които иначе никой не купува. Това е тревожен сигнал за продължаващата криза в един важен сектор на китайската икономика. Международният валутен фонд постави под въпрос достоверността на държавната статистика в Китай. Налага се изводът, че страната вече втора година не само не расте икономически, ами е в застой.
По тези причини китайската икономика представлява ненадежден партньор. Но е толкова мощна, че една мащабна криза в Китай може да срине икономиката на Русия, защото тя ще загуби не само приходите си от експорта (90 процента от руския петрол сега отива в Китай и Индия), но и доставките от Китай. Сега стоките от Китай съставляват 45 процента от целия внос. Ако китайските компании започнат да затварят, в Русия ще настане дефицит. Ще се появят наново празни лавици, каквито хората не помнят от 30 години."
Дали преназначаването на хора като Белоусов и Мантуров на нови постове все пак няма да направи военните разходи по-ефективни?
"Мисля, че за това и дума не може да става. Но поне ще се опитат да намалят, доколкото могат, разхищението на държавни средства. Явно кражбите във военното ведомство придобиха вече размери, опасни за държавата и за президента. Явно затова президентът започна тази масова кампания в Министерството на отбраната. Само за няколко дни вече пет ареста. Въпросът е не дали държавните средства ще се харчат по-ефективно, а дали изобщо ще се харчат по предназначение, т.е. за оръжие, вместо да пълнят джобовете на военните началници."
