Съветът за електронни медии предприе масирана кампания за медийната грамотност, но: Какво е медийна грамотност?
Медийната грамотност се отнася до уменията, знанията и разбирането, които ни позволяват да използваме медиите ефективно и безопасно.
СЕМ с кампания за медийна грамотност: Провери, преди да се довериш!
Зад кампанията за медийна грамотност застават МОН и БНР.
"Върху нов модел за дигитализация в обучението започват да работят в българските училища заедно в МОН, като ще се заложи на медийната грамотност, развивана във всички учебни предмети. Промяната на учебните програми по този нов модел започва от есента, каза в "Закуска на тревата" Асен Александров, председател на Съюза на директорите в средното образование и директор на 51 СУ "Елисавета Багряна".
По думите му медийната грамотност би трябвало да се изучава в часовете на класния ръководител и часовете по гражданско образование, но би следвало и да се интегрира тази тема в часовете по български език и литература, по история, философия, навсякъде, където би могло да се откриват "фалшиви новини".
Александров смята, че повечето директори на училища са "За" това да има обучение по медийна грамотност, като организацията за това трябва да се уточни. Необходимо е и обучение на самите преподаватели, каза още. Темата може да се включи и чрез различни Клубове в училище.
Усилията в тази посока са важни, за да може учениците, а и по-малките деца да знаят как да се предпазват от опасностите в интернет, в социалните мрежи.
"Ние като асоциация и като част от Националния център за безопасен интернет, работим от години по темата, заедно с Коалиция за медийна грамотност, коментира и Антоанета Василева от Асоциация "Родители".
"Дигиталната медийна грамотност трябва да преминава като "тънка червена нишка" през всеки учебен предмет. Защото тя ще развие у децата критично мислене, възможност за работа в екип, как да си формират мнението чрез медийните послания, да могат да разпознават фалшивата и манипулативна информация и лъжливите внушения, защото информацията е огромна.
Това е важно също, за да могат учениците да могат да се възползват правилно от достоверната информация в мрежата, а не те да бъдат само потребители, консуматори на съдържанието в интернет, пасивно възприемана, което го установяваме като тревожна тенденция, поясни още за БНР Василева.
По думите й много е важно да бъде подкрепено МОН чрез различни организации, които да обучат преподавателския състав как да включват медийната грамотност в своите предмети.
От друга страна би могло да се направи и специален час по медии, който да се фокусира именно върху медиите, техните цели и начин на работа. Това коментира още Антоанета Василева от Асоциация "Родители".
"Още от началните часове до 4 ти клас е добре да има обучение и за етичните медийни стандарти, за да могат учениците да разберат, че това, че с видели или прочели някаква новина, това не значи, че непременно точно така се е случило, коментира още за "Хоризонт" Асен Александров.
Според него учителите трябва да възприемат това не като задължение, а като възможност да подпомогнат децата да разграничават истинската от непроверената информация. Самите учители трябва да си променят нагласата по тази сфера. Много е важно и МОН да направи целенасочена кампания в тази посока, да се изясни на учителите какво точно се иска и очаква от тях, допълни Александров.
"Мисля, че темата за медийната грамотност трябва да бъде отделна тема, включването й в часа на класа е загубена кауза, така няма да се постигнат стратегическите цели, които са важни за българските деца, посочи Антоанета Василева от Националния център за безопасен интернет.
"Темата изисква постоянна и дългосрочна работа с децата. Трябва да се усвоят уменията, които стоят зад дигиталната медийна грамотност - критично мислене, учение за анализ, разпознаване на фалшива информация, разпознаване на дезинформацията, дейността на различните видове медии, как се разпознава съдържание, как ние споделяме и публикуваме съдържание, каква е отговорността.
Защото децата не знаят, те качват провокативно съдържание, което те смятат за забавно, но това става опасно и после ни търсят нас в Националния център за безопасен интернет.
Дигиталното благополучие - за това също трябва да бъдат обучени децата, но и техните родители и учители, защото всички социални мрежи имат такава функция, която да се включи в телефона или компютъра на детето, но много малко родители знаят, че я има и много малко я използват, което е жалко, заяви още Антоанета Василева от Националния център за безопасен интернет.
По думите на Василева, ако се направят тези усилия, ще намалее агресията в училище, проблемите на децата в онлайн пространството, насилието сред децата, което сега дори не им прави впечатление, ще намалее. Но е много важно да се направи ефективно обучение сред учителите, тъй като при част от тях има известна съпротива, те трябва да бъдат мотивирани.
Към инициативите, предвидени в рамките на Меморандума за партньорство при провеждане на кампания за медийна грамотност се включват от Министерство на културата, Съвета за електронни медии, Българска национална телевизия, Българско национално радио, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Коалицията за медийна грамотност.
