В ценностната скала на българите образованието винаги е заемало едно от първите места. Затова началото на всяка нова учебна година е като национален празник. И тази не направи изключение. Както обикновено учители, ученици и родители бяха поздравени от министъра.На сайта стои поздравът на сегашния министър Цоков. "Уважаеми ученици и Вие, скъпи първокласници" – четем там. "Мечтайте, създавайте приятелства и бъдете винаги водени от любопитството! Нито за момент не забравяйте, че училището е място, където винаги ще получите подкрепа и разбиране!" Хубаво звучи, а още по-хубавоби било, ако тези пожелания се сбъднат за всички.
Досегашният ни опит, обаче, показва, че понякога ежедневието е пълно с трудно преодолими предизвикателства за някои ученици като тези със специални потребности и особено пред децата и младежите със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). И за тях в понеделник беше началото на учебната година, и деца с такова състояние за пръв път прекрачиха училищния праг. Как ги приема системата; какви са проблемите, с които се сблъскват учителите и родителите на тези деца; за методиката и подхода в работата с тях както и за опита и практиките у нас и по света разговаряхме в "Познати и непознати". Наши събеседници бяха адв. Ася Манджукова-Стоянова, председател на сдружение "Нетипичен ум – СДВХ", и университетския преподавател Калоян Дамянов, който е и директор на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София-град.
"...Децата със СДФХ сякаш остават в сянката на дългогодишния проблем с липсата на приобщаващото образование за тези деца. – каза адв. Стоянова и продължава. "Когато създавахме нашето сдружение първоначално имаше идея то да се нарече "Видимите деца" защото обичайно те те много бързо се забелязват. Отказахме се защото то не е коректно по две причини. Първо хиперактивността не винаги е типична за децата със СДВХ особено що се отнася до момичетата; второ, макар и видими на външен вид, тези деца остават невидими що се отнася до това какво изживяват и какви са техните проблеми. Когато стане въпрос за такова дете, обикновено се обръща внимание на неговото поведение. Започват да валят квалификации. На заден план остава какво всъщност изпитва това дете, какъв е генезисът на неговите проблеми, а не на проблемите, които имат останалите с неговото поведение." Какво точно е СДВХ; какви са интелектуалните възможности на децата с този синдром и как се гледа по света на тях – чуйте разговора с адв. Стоянова.
Има ли разработени методически указания за работа с деца със СДВХ ; на каква институционална помощ могат да разчитат те и техните родители както и родителите на другите деца – с този въпрос в разговора включихме и Калоян Дамянов , който е и национален координатор за България в Съвета на представителите на страните членки в Европейската агенция за специални образователни потребности и приобщаващо образование.
"Когато говорим за приобщаване на деца със СДВХ и други затруднение не е удачен подходът, който ги сепарира в отделни групи. Това създава допълнително бариери пред тяхното включване в общообразователната среда" – каза Калоян Дамянов и продължи: "Затова нашите стратегии за подкрепа са свързани с конкретни маркери , които са свързани със съответното поведение и по-скоро разглеждаме СДВХ като статистично поведение, което изисква определена подготовка от страна на общообразователния учител и тук са насочени нашите усилия. Друг важен момент е самата функционална оценка. От миналата година в България прилагаме модел на функционална оценка, който е по стандарт на СЗО". Адв. Стоянова репликира, че са неприемливи стратегиите, които се базират на поведението и конкретните функционални затруднения. "Това е невроразвитийно разстройство. Не може да не се държи сметка за генезиса на това поведение. Учените, които специално са насочили усилията си към това състояние неслучайно казват, че поведението на тези деца не е съзнателно. Те реагират по единствения начин, по който могат, защото при тях още не са развити тези дялове от мозъка, които отговарят за съответните функции. Много често неспособността на тези деца да се концентрират върху конкретни задачи се дължи на недостиг на допамин." – как продължи диалогът между Калоян Дамянов и адв. Стоянова – чуйте в звуковия файл:
Изводите, който се налагат от разговора до тук е, че липсва координация между отделните институции и че като цяло в обществото ни липсва култура на приобщаването. А това се отразява и върху образователната ни система. "Всичко зависи от конкретния човек на конкретното място" – често повтаряме тези думи в "Познати и непознати". От всеки учител зависи как децата със СДВХ ще бъдат приети от съучениците си и родителите им. Важно е за цялото ни общество, за да няма отхвърлени и огорчени. Чуйте заключителния разговор с адв. Ася Стоянова:
