След десетилетия на приливи и отливи, на възторзи и разочарования генната терапия вече не просто чука на вратата, а я е отворила и смело пристъпва към нас, обещавайки да донесе така жадуваното изцеление на милиони хора. През последните години най-малко 9 генни терапии бяха одобрени от здравните институции в САЩ и/или Европа за приложение при пациенти с определени видове рак, вирусни инфекции и наследствени заболявания. Техният брой, разбира се, е крайно недостатъчен.
Разширяването на "портфолиото" им зависи не само от самоотвержения труд на изследователи и лекари, но изисква и сериозна морална и материална подкрепа от страна на държавите и институциите, от всички нас. За възможностите на генната терапия, разговарям днес с проф. Радостина Александрова – български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната биология, вирусология, имунология, експериментална онкология и онкофармокология, както и костното тъканно моделиране.
"По пътя на откриването на лечението на един широк комплекс от наследствени и ракови заболявания, така че едва ли ще намерим панацеята за всички. Въпросът е да успеем да превърнем раковите заболявания в контролирани, да се намерят решения за хората с редки заболявания, като засегнатите са около 300-400 милиона души в световен мащаб. Така че не само ние, учените, обществото и институциите сме в дълг към хората, които имат някакво страдание.
Нито за миг не трябва да забравяме, че всеки от нас може да се окаже на тяхно място. Да, ние не сме там, където бихме искали да бъдем, да, днес има много повече възможности и направеното до момента в областта на онкологията е изключително голямо и ценно.
При диагноза рак човек в никакъв случай не трябва да тръгва с негативна нагласа, защото дори и в момента медицината разполага с много възможности. Разбира се, има значение за какво заболяване става дума, в кой стадий, но медицината е напреднала. Дори при рак на гърдата, са въведени т. нар. "прицелни терапии", а това е лечение, при което се откриват и лекуват раковите клетки – и то успешно. Активно се работи по лечението на рака на белия дроб и наистина списъкът е дълъг", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова. Тя припомня, че само до края на ХХ век, диагнозата "СПИН", бе синоним на сигурна смърт, но въвеждането на комбинираната терапия превърна живота на тези хора в нормален. "Амбицията е науката да успее да подаде ръка при лечението и на редките заболявания. Един от пътищата това да се случи и тези иновативни терапии, една от които е и генната терапия.
От март миналата година досега в световен мащаб са одобрени над 100 генни терапии. Трудността тук идва от това, че всяко едно лечение обхваща малък брой хора, и трудно могат да се направят проучвания, особено при онези заболявания, при които има дефект при определен ген, едно и също заболяване би могло да протече с различна тежест на клиничната картина. Освен това този дефект при гена може да бъде свързан с десетки мутации, което го прави много труден и за откриване. Това провокира въображението на учените, а науката това е едно безкрайно пътешествие на ума в много светове. Затова при редките заболявания, с цел да се помогне при лечението, вече се използват виртуални двойници на болния човек. "Виртуалните двойници" – това е "Три Д" модел на болния, като целта е лекарят по-добре да се ориентира при лечението на конкретното заболяване. Това дава възможност както за колегите медици, така и за пациента, който може да вземе най-доброто информирано решение.
"В онкологията са много полезни тези виртуални двойници, защото на тях могат да се изпробват различни терапии, без да страда самият пациент", разказва проф. Александрова. Науката, според нея, свива границите между фантазията и реалността и това е може би едно от най-вълнуващите неща, на които сме свидетели в наши дни. Генната терапия, припомня специалистът, е сбъднатата мечта на поколения учени. Подробно тя разказва за извървения до момента път и трите етапа в развитието на тази област.
От 2017 година до днес вече са одобрени няколко генни терапии на определени заболявания, развитието е факт, но всяко лечение е и много скъпо, разказва още проф. Александрова.
Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакология, костното тъканно моделиране. Завършила е с отличие специалността "Биохимия и микробиология" в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" със специализация по "Вирусология“. Доктор е по "Вирусология“ и е професор по "Морфология“. Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания.
Професор Александрова има повече от 180 публикации в български и международни научни списания и сборници от конференции, 3 глави в книги, над 40 научнопопулярни статии и повече от 500 участия в научни форуми. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество. Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет (от 1998 г.) и в Медицинския факултет (2011-2014) на СУ "Св. Климент Охридски“, води курсове за докторанти към Центъра за обучение на БАН. Била е канена за лектор на международни училища и конференции в България, Румъния, Словения, Чехия, Беларус, Нидерландия и Малайзия, представила е цикъл от лекции за докторанти в Унгария и Чехия.
Разговора в "Следобед за любопитните" на Ани Костова с проф. Радостина Александрова можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
