Всичко в живота е въпрос на избор. Ето например Кире Гьоревски е избрал да се превъплъщава в различни персонажи. Да пресъздава животи на сцената и на екрана. Послушал е вътрешния си глас и той го отвел от Битоля в София, от порастването до съзряването. Едва ли има поле за изява, тъй като все пак е актьор, мим и хореограф, в което да не работи за"Индивидуалното усъвършенстване на отделната човешка единица". А и никой не може да отрече, че притежава звездицата. Той живее и работи според собствената си истина и не се стреми да оправдава нечии очаквания. Оттук произлиза и свободата, която носи и раздава.
Актьорът от трупата на Народния театър е на мнение, че "личното усъвършенстване е да смачкаш егото си, защото то няма да ти помогне много в живота, може само да ти навреди. Така е и на сцената, не може да си егоист, защото това е колективна работа".
"Трябва да се направи дистанция от личното към онова, което означава работа. Едно е да си на сцената, друго е да си тук, в живота", обяснява Кире Гьоревски. Той обаче черпи именно от живота за образите, които изгражда, тогава всичките му сетива работят за превъплъщаването.
"Както казваше моята преподавателка: "Наблюдавайте, наблюдавайте, наблюдавайте!", припомня си Кире. За него, преди да се качи на сцената, е важна самоподготовката, а основният му принцип е "не как го прави, а защо го прави". Смята и че дисциплината и актьорската хигиена са отговорност на всеки артист, който иска да се превъплъти органично, а не да "играйка".
"Животът не е константен, повече ще научиш за себе си и за това как светът около теб функционира. Ще научиш, че всичко идва от теб и нищо не идва отвън. В последно време има и много изследвания, които показват, че не е толкова проблематично какво ще ти се случи, а как ти ще реагираш на това нещо. Така е и на сцената, така е и в киното – трябва да слушаш какво ти говори партньорът, за да може да има действие и противодействие. Акция - реакция. Така би било и по-автентично" – каза в "Кино с думи" Кире Гьоревски и допълни: – "Всеки ден е един урок и всяко едно представление, всеки един филм, всеки един характер, който създаваш, е нова прочетена книга. Един нов свят, един нов космос."
Актьорът твърди, че в театъра има безвремие, защото всяко представление може да се видеоизмени, без да бяга от конструкцията си, и така всеки път да те изненадва благоприятно. Да те кара да преоткриваш уж познатото и това да променя реакциите ти. Докато в киното каквото е заснето – това е.
Лично безвремие според Гьоревски можеш да си създадеш, когато спреш да се самонаблюдаваш. Поради тази причина е и благодарен на преподавателите си, защото те са го научили как да преследва това, което иска да направи, а не да мисли как изглежда. Тъкмо това и го води в работата му.
Хубавото в актьорската професия, смята още Кире, е, че можеш да използваш различни подходи и методи на изграждане на образи. Затова и всеки работен процес с нов режисьор също е урок. Силата на актьора в случая се изразява в това да умее да се адаптира към всеки от процесите, в които попада. Това му създава собствена перспектива, с която да напише своята книга.
Личната история на Кире Гьоревски с актьорската игра започва в ранните му години. От дете той обича да изследва живота и да интерпретира видяното. Първите си стъпки прави в театъра, а причината е, че чичо му работи като сценограф. В началото Гьоревски наблюдава какво се случва зад сцената, а след това започва и да помага. Това формира у него идеята за магията на театъра и го провокира да се включи в аматьорската група "Сълза и смях". Като част от нея играе и в първото си представление – "Адът" на Данте Алигери. Признава обаче, че и средата, която го е заобикаляла, много е спомогнала за това да тръгне по пътя на актьорската професия, защото е имало момент, в който е изпитвал интерес и към математиката. В началото е чувствал страх от изявата пред публика, но с времето е усетил и енергията, която му служи като движеща сила. Създаването на цял един свят на сцената Кире определя като подарък, който актьорите даряват на зрителите. Подарък, който ги отдалечава за определен период от време от битовизма и нормите, които обществото ни налага.
"Нещата, които се работят с любов и желание, са по-различни от онези, които са ти наложени, които усещаш, че си задължен да правиш. При тези с любов ти си един от царете на огромното царство. На един район ти си цар и трябва по някакъв начин да си подсигуриш територията като стабилна, за да може общото да действа както трябва", обяснява Кире Гьоревски.
За процесите и опитите, които ти дават знания, емоции и любов; за умението да познаваш и контролираш тялото си; за репетициите и тренировките, които се вграждат в теб; за идеята да вярваш в себе си и мечтите си и за разговорите, които е хубаво да водим със собственото си Аз; за силата на вътрешния глас и за това защо когато си в мир със себе си, тогава всичко наоколо е в мир с теб – чуйте в звуковия файл.
