Допреди броени дни украинците все още чакаха новата администрация във Вашингтон да се "раздвижи" по техния въпрос. Ако се вярва на публичните съобщения, едва в началото на тази седмица са били завързани преки контакти с най-близките хора на Тръмп по руския проблем - специалния пратеник Кийт Келог и съветника по националната сигурност Майк Уолц.
В очакване на знак от тях Зеленски даде поредица от интервюта - за "Фокс нюз", Асошиейтед прес, Пиърс Морган, а вчера и за Ройтерс - в опит да наклони общественото мнение в Америка и мнението на новия й президент в своя полза. Във вчерашното си интервю украинският президент покани американския да се договорят за съвместна експлоатация и съвместна защита на природните богатства на Украйна. Това предложение може да се окаже достатъчно, за да гарантира продължаване на американската помощ за Киев, която вече толкова дълго време е под въпрос. Защото, според военните наблюдатели, войските на Путин не са достатъчно силни, за да заграбят повече от земните блага на Украйна.
Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп заяви в началото на седмицата - за първи път със свои думи, а не цитиран от други - претенции за природните залежи на Украйна. Изявлението му, дошло броени дни след краткокрайно прекъсване на оръжейните доставки за Киев, може да се изтълкува в смисъл, че в бъдеще украинците ще трябва да заплащат военните доставки от Вашингтон с привилегии за американския бизнес, който желае да инвестира в редкоземните метали на страната.
Украинският президент Володимир Зеленски веднага приветства възможността за американски инвестиции. Според публикация на "Ню Йорк таймс" от декември, преговори за това са били водени още по времето на президента Байдън, но Зеленски е отложил подписването, за да има възможност да "подари" такъв договор на Тръмп и така да го привърже към своя "План за победа" над Русия.
"Американците ни помогнаха най-много и затова американците трябва да припечелят най-много. Те би трябвало да са с приоритет във възстановяването на Украйна. И ще бъдат", заяви Зеленски в интервю за агенция Ройтерс, публикувано снощи. Логиката на украинския лидер е, че Вашингтон ще бъде далеч по-силно и по-трайно заинтригуван от сигурност и стабилност в такава страна, която ще му осигурява суровини от ключово значение.
В контекста на очертаващата се нова търговска война между Тръмп и Китай - водещия доставчик на редкоземни метали - значението на Украйна нараства още повече. По различни оценки, цитирани през януари от Американската търговска камара в Киев, стойността на украинските природни залежи се оценяват на 3 трилиона до 26 трилиона долара. Става дума далеч не само за редкоземни елементи, но и за много други суровини от критично значение, за някои от които - като графита (използван за ядрени реактори и батерии на електромобили) и титана (необходим за авиацията и космическата индустрия) - САЩ разчитат почти изцяло на внос. Твърди се, че украинските представляват една трета от доказаните залежи в Европа на литий - съставката, ключова за задвижване на електромобилите на близкия сътрудник на Тръмп Илън Мъск.
"Тези залежи са безценни. Това е огромна сума, огромна. Тъй че, ако говорим за сделка, ако това е, което американците искат, нека направим сделка. Ние сме с две ръце "за". Дайте да направим сделка", призовава Зеленски.
Само че има поне две сериозни пречки пред оползотворяването на тези богатства. Първо, в Украйна няма комерсиално разработени находища на редкоземни материали. В отделни случаи ще е необходима изцяло нова технология за обработка на добитото. Ще бъдат нужни милиарди долари и години, докато добивът започне. Втората, може би още по-непреодолима пречка е Русия. Според интервюто на Зеленски пред Ройтерс окупаторът държи днес 20 процента от минералните ресурси на страната, в това число половината от редкоземните метали.
Картината, описана от канадска специализирана фирма по поръчка на "Вашингтон пост" през лятото на 2022 година, е по-мрачна: една пета от газовите залежи, една девета от нефтените, 42 на сто от металите, близо две трети от въглищата. Днес ситуацията с въгледобива и зависимата от него стоманодобивна индустрия на Украйна е още по-лоша. През януари собственикът "Метинвест" бе принуден да спре окончателно работата в единствената мина, в която се добиват въглища за кокс. Днес фронтовата линия минава през самата мина край село Удачне, на няколко километра западно от Покровск, пояснява Емил Кастехелми от Black Bird Group:
"Източните части на селото са в руски ръце или в сивата зона между противниците. Западната част държат украинците. Така че целият промишлен комплекс северно от Удачне е на практика на фронтовата линия. При тези условия почти всякаква икономическа дейност е изключена."
Сходна е ситуацията на юг от Удачне. След завладяването на град Велика Новосилка в края на януари руските войски наближават находището на литий край село Шевченко:
"Природните ресурси на района няма как да бъдат оползотворени. Шевченко в момента е на малко над 12 километра от фронта. Това означава, че много скоро руснаците ще могат да пращат дронове и да обстрелват района с артилерия."
Новополтавка - според Държавната геоложка служба на Украйна "едно от най-големите находища на редкоземни метали в света" - е в завладяната от руснаците част на Запорожието. Още залежи се намират в Днепропетровска област - следващата цел на Путин, след като южен Донбас падна в негови ръце. Там се намират и две от находищата на титан. Затова и Зеленски е настоятелен:
"Трябва ни помощ, за да спрем Путин и да защитим това, което имаме - богатата Днипровска област, богатата Централна Украйна."
Голяма част от природните богатства на Украйна са на запад от Днепър - далеч от фронтовата линия, но руската заплаха отблъсква инвеститорите. Този фактор бе силен още преди 2022 година, а сега е още по-силен. Това подчертава, от една страна, колко важно е да се намери трайно и сигурно решение за замразяване на руско-украинската война, и, от друга, значението на ожесточените битки, които се водят днес в Източна Украйна.
"Основното внимание на руснаците в Донбас остава насочено към Покровск. През януари те завзеха Курахове и Велика Новосилка. Сега полагат усилия да достигнат до административните граници на Донецка област в този участък. Опитват се също така да пресекат пътищата, които водят към Покровск от запад, така че да поставят защитниците му под заплаха от обкръжение", обобщава Емил Кастехелми.
Вчера руското министерство на отбраната обяви, че войските му са превзели стратегическия град Торецк. Официален Киев си замълча, но от блога "DeepState" опровергаха Москва. Също и от финландската "Black Bird Group":
"Торецк е почти загубен за украинците. Руснаците владеят към 90-95 процента от него. Но концентрацията на руски войски тук е малко по-малка, отколкото на други места, така че доста голяма част от града попада в т.нар. сива зона, която не е под сигурен контрол на никоя от страните. Твърдеше се, че Часов Яр вече е превзет, но това не е така. Боевете в града продължават. Това е портата към Константиновка."
Ако 8 месеца безмилостни бомбардировки не бяха достатъчни на руснаците да завладеят Торецк, то следващото подобно препятствие ги чака десетина километра на североизток:
"Ако Часов Яр и Торецк паднат в техни ръце, руснаците най-вероятно ще продължат към Константиновка, защото този град е много важен логистичен център. Оттам ще могат да застрашат и украинските отбранителни линии по Донец-Донбаския канал."
Упоритата съпротива на украинците в Донбас намалява заплахата за Днепропетровска област. Защото целта на руския президент Владимир Путин е двояка. За да оправдае дадените грамадни жертви пред обществеността у дома, той трябва да завърши завладяването на Донбас. В същото време Кремъл иска да отслаби колкото може повече украинската държава и перспективите й за просперитет, като я лиши от колкото може повече от природните й богатства. Тази втора цел диктува на Путин да завземе и Днепропетровска област с нейните залежи. Въпросът е способна ли е руската армия първо да завладее Покровск, а след това да продължи в две посоки - към северен Донбас и към Днипро.
Въз основа на способностите, които демонстрират на бойното поле досега, това ще бъде много трудно и ще изисква много време за руснаците, изтъква Емил Кастехелми. От една страна:
"Темпото на руското настъпление достигна своя връх миналия ноември. През декември завзеха по-малко територии, а през януари - още по-малко, може би наполовина от това, което завладяха през ноември. От началото на този месец настъплението им се забавя още повече. Така че, макар и всеки месец да отнемат от Украйна стотици квадратни километри, темпото все пак се забавя."
От друга страна, препятствията пред руската армия стават все по-големи:
"В Донбас остават незавладени градове като Славянск, Краматорск, Константиновка, Дружковка. Краматорск и Славянск са по-големи от Покровск. При тези препятствия и при сегашните темпове на настъпление на руснаците ще им трябват много месеци, може би дори години, преди да успеят да завладеят цялата Донецка област", прогнозира Кастехелми.
"Възможно е по време на Покровската операция да навлязат и в Днепропетровска област, но не виждам как ще настъпят бързо към областния център Днипро. Разбира се, в Москва знаят за природните богатства (в Днепропетровска област). Знаят, че за да отслабят Украйна, трябва да навлязат и в тези райони. Но настъплението им струва твърде скъпо и при сегашните темпове ще изисква много време, докато започнат да откъсват парчета и от тази област."
Времето ще покаже дали напредването на руснаците ще спре съвсем през следващите месеци. За Украйна е от огромно значение това да се случи. След нападението от 2022 г. стоманодобивът - вторият по значение експортен отрасъл на страната след зърнопроизводството - се стопи с две трети. Практическата загуба на Покровските мини означава, че това, което е останало, може да се стопи с още две трети, твърдят източници от бранша, цитирани от Ройтерс. Страната трябва да търси икономически алтернативи на загубеното.
Изходът от битките в Източна Украйна през идните месеци е от немалко значение и за Европа - заради ползата, която украинските богатства могат да донесат, за да може континентът да се отскубне от фосилните горива и за да намали зависимостта си от Китай.
