3
"Любовта е едно от най-изучаваните, но от друга страна и най-слабо разбирани човешки поведения, но сега с модерни технологии като ЯМР, с който можем да видим какво става в човешкия мозък, може да се изследва по-подобробно и любовта, каза за БНР проф. Ангел Петърчев, учен с изключителен принос в областта на транскраниалната мозъчна стимулация, професор по Психиатрия и поведенчески науки в престижния университет "Дюк", асоцииран професор и в други научни звена – по Електро и компютърно инженерство, Биомедицинско инженерство и Неврохирургия.
"В мозъка има центрове и вериги, които реагират, когато сме влюбени, или когато има депресия, което ние се опитваме да третираме с нашите технологии. При любовта е много интересно какво става - това е изследвано със скениране на мозъка - това, което виждат учените, когато дават на студенти снимка на човек, когото те обичат, а също им дават и снимка на човек, когото просто познават и се наблюдава какви вериги в мозъка ще се активират.
Две вериги в мозъка се активират при наблюдение на снимката на любим човек - едната верига е за получаване на възнаграждение, за очаквания и интегриране на сетивния опит в социално поведение. Другата верига е за удоволствие, фокусирано внимание и мотивация за преследване и придобиване на възнаграждение.
Тези две вериги се задействат и се отделя много допамин - това е хормонът на щастието в нашия мозък, така се отделя допамин и когато си използваме телефона, когато играем игри, като тази верига се казва - "Наградна верига" - това ни награждава с приятни усещания, разказа още проф. Петърчев.
Той допълни нещо интересно - тази наградна верига е част от т.нар. "гущерски мозък". По думите му вътрешните части на човешкия мозък са сходни с тези на по-нисши животни като гущерите.
"Това са такива основни функции и влюбването е малко основна функция - затова е в тези централни части на мозъка. Друго което е интересно също е, че се отделят и стресови хормони - когато сме влюбени се отделя и кортизол, който е хормонът на стреса и това е в началото, когато човек се влюби. Като се отдели кортизола, друг хормон - серотининът намалява, изчерпва се донякъде и това, което става е, че ние не можем да имаме добра критична оценка.
Губим представата да критикуваме хората около нас и това е всъщност невронната база на древната мъдрост, че "Любовта е сляпа", така ние "сме слепи" към недостатъците към нашия любим, като този първа фаза отминава за една - две години, разказа още проф. Петърчев.
Транскраниалната магнитна стимулация е одобрена в САЩ за лечение на депресия, тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство, пристрастяване към тютюнопушене и мигрена. Един от приносите е устройство за ТМС, което позволява гъвкав контрол върху магнитния стимул, което е комерсиализирано и в момента се използва в лаборатории по целия свят.
"Всяка година в САЩ има около 100 хиляди пациенти с депресия, които се третират с транскраниалната магнитна стимулация, посочи специалистът.
Екипът на проф. Петърчев също създава компютърни модели за това как транскраниалната стимулация предизвиква мозъчна активност, предоставяйки информация за механизмите и потенциални начини за повишаване на прецизността на стимулацията.
Около 29 на сто от хората в САЩ са с депресия, като ръст на депресията се отчита и в световен мащаб, допълни още специалистът. Подходите са чрез психотерапия, като основен метод.
Лесно нещо, което аз бих препоръчал е, преди човек да заспи да си изброи три хубави неща, които на човек са му се случили през деня, допълни проф. Петърчев.
Две трети от пациентите се подобряват чрез медикаментозна терапия, а една трета нямат подобрение вече от медикаментите и тогава идва мозъчната стимулация като трети подход, като има електроконвулсивна терапия, която е при тежките депресии, това се извършва под обща упойка, сподели още специалистът за БНР.
Проф. Ангел Петърчев е роден в България, завършил Английската гимназия в София, висшето си образование в "Харвард", докторантура в Калифорнийския университет в Бъркли, и специализация в Колумбийския университет в Ню Йорк, проф. Петърчев е изградил впечатляваща международна кариера, но никога не е губил връзката с родината.
През септември 2024 г. проф. Петърчев беше удостоен с престижната награда "Джон Ротуел" за изключителни постижения в изследванията на мозъчната стимулация, а под негова редакция излезе и второто издание на "Оксфордския наръчник по транскраниална стимулация", което е сред основните референтни източници за специалисти в тази област.
Още по темата слушайте в интервюто на Станислава Пирчева с проф. Ангел Петърчев в "Нощен Хоризонт".
