Условията в космоса са много различни от тези на земята, при които ние се раждаме и живеем целия си живот и към които целият ни организъм е силно приспособен. Безтегловността е първият фактор, който е различен и с огромно значение за цялостното човешко здраве и физиологическите и психологически функции. Вторият фактор е изолацията в едно относително малко пространство и при по-дълги полети става въпрос за такава изолация за дълъг период. Третият фактор е йонизиращата космическа радиация, която астронавтите и космонавтите не усещат, но тя има въздействие върху организмите им. Тук не могат да се пренебрегнат и цялостните рискове на един космически полет, които са много и са свързани с условията и провеждането на самия полет, разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Йорданка Семкова от Института по космически технологии към БАН.
Как всичко това се отразява на тялото на астронавтите и космонавтите: "При продължителните полети телата на участниците в тях се променят. Това е свързано със загуба на костна маса, атрофия на всички мускули, често се наблюдава увреждане на зрението, проблеми със сърдечно-съдовата система, както и всички човешки органи, дори се наблюдават проблеми в ориентацията", разяснява още проф. Семкова.
През годините, благодарение на непрекъсната работа на учените, са се натрупали много знания и съвременните астронавти и космонавти са много по-добре подготвени за своите полети. Специални програми и за рехабилитация при завръщането на Земята са изработили и специалистите, за да може по-бързо и качествено да се възстановят самите хора. Най-дългият престой в космоса, като еднократен престой, е на руския космонавт Валери Поляков (437 дни), преди 35 години на пилотираната станция "Мир". Санита Уилямс постави рекорда за продължително пребиваване на жена в открития космос – направи девет излизания, допълва проф. Семкова.
"Участието на България в изследването на космоса започва още през 1959 година, когато български учени се включват в наблюдението на изкуствени спътници на Земята. Страната ни заема сериозно място в космическите изследвания. През 1972 година бяха изведени в космоса два спътника по програмата "България 1300", изцяло оборудвани с научна апаратура и научни експерименти, създадени в България. Единият от спътниците беше предназначен за изследване на слънчево-земните връзки, другият – на дистанционните изследвания.
България има своите двама космонавти, чиито полети бяха обезпечени с много сериозни научноизследователски програми и създадени апаратури за провеждане на тези експерименти. Някои от експериментите и апаратурите, създадени по това време, получиха своето развитие в следващите години, включително и днес България присъства в космоса. Наши научни апаратури и експерименти летят в момента около Марс, провеждат се експерименти за изследване на космическата радиация, експерименти провеждаме периодично също на Международната космическа станция в различни области, отново в изучаване на радиацията, на обстановката около станцията, изследване на нови материали. Първата българска оранжерия също е летяла в космоса. Наши учени работят в различни сфери – космическата физика, космическото металознание, космическата физика, изработването на храни за космонавтите и астронавтите.
Провеждаме експерименти и на безпилотни спътници около Земята. В последните години дейността на България в областта на космоса и на космическите дейности е свързана и с подписването на договор за европейска космическа страна с Европейската космическа агенция. Запазената българска марка е производството на дозиметри от серията "Люлин" за измерване на радиацията и въздействието и върху човека. Първият дозиметър е създаден за полета на нашия втори космонавт Александър Александров и е изпратен в космоса през 1988 г., работи 5 години. До днес над 20 такива български апаратури са летели в космоса. Вече 10 години около Марс лети българска апаратура", споделя в ефира на "Следобед за любопитните" проф. Йорданка Семкова.
На 12 април в Института по космически изследвания и технологии са организирали Ден на отворените врати. В института всеки ще може да види и да се запознае с работата на българските учени през годините.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Йорданка Семкова от Института по космически изследвания и технологии към БАН можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР и ИКИТ на БАН
