Голямата литературна и философска тема за съня и сънуването е занимавала и до днес е част от творчеството на поетите – от Калдерон до поколението на Владимир Левчев – Ани Илков и Румен Леонидов. Новата стихосбирка на Владимир Левчев "География на съня" се вписва в тази редица и неминуемо напомня стихотворението му, дало заглавието на негова книга от 80-те години на 20 век "Кой сънува моя живот". В него той пише:
"…Аз чакам. Без да знам кого.
Аз виждам и не разбирам.
Животът може би наистина е сън.
Но кой така тревожно сънува
моя живот?" 
Както отбелязва проф. Михаил Неделчев във въведението на "География на съня", "в самите последвали негови стихотворни сбирки темата за съня присъства почти неизменно; много често тя преминава от книга в книга".
Авторът е разделил на три части новата стихосбирка – "Сянката няма субстанция", "София" и "Светци и небесни светила". Тя започва с "Въведение в географията на съня" – стихотворение, в което четем:
"Аз пиша на български.
Но се опитвам да превеждам
от онзи език,
на който Бог повика Адам –
на който всичко ни е писано."
Владимир Левчев (1957) e бил редактор в издателство "Народна култура". Създател на самиздатското списание "Глас" преди 1989 г. Член на изпълнителния комитет на "Екогласност", координатор на "Свободното поетично общество" и зам. гл. редактор на "Литературен вестник". През 1994 г. заминава с Фулбрайтова стипендия за САЩ и до 2007 преподава в няколко американски университета. След завръщането си у нас до сега преподава в Американския университет в Благоевград. Автор е на 14 стихосбирки, издадени у нас, сред които: "Аритмии", "Кой сънува моя живот", "София под луната", "Раззеленяване на сухото дърво", "Черна книга на застрашените видове", "Любов на площада", "Точно време", "Марс", "Смъртта и Бог" и на четири романа. Има издадни пет стихосбирки в САЩ. Преводач на Алън Гинзбърг, Т. С. Елиът., Стенли Кюниц, Хенри Тейлър, Висоцки, "Бхагаватгита".
Чуйте Владимир Левчев:
