Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители.
При бомбардировката на 30 март 1944 г. пет бомби разрушават голяма част от сградата на музея, но колекциите не са унищожени, а по-късно са евакуирани на безопасно място заради евентуални бъдещи бомбардировки. Сравнително бързо след Втората световна война сградата е възстановена и отваря врати за посетители с нова експозиция през 1948 г.
Заради преустройствата на БАН през 1947 г. музеят и колекциите му са поделени между три нови академични института – Зоологически, Ботанически и Геологически. През 1962 г. музеят става секция към Зоологическия институт с музей. След години на западане, музеят е затворен за посетители, а експозиционните зали са сведени до 9.
Възраждането на музея се свързва с името на минералога акад. Иван Костов, а тъкмо от залите с минералите на първия етаж започват обиколките си посетителите му. По времето на акад. Костов е открит и Асеновградският филиал на Националния природонаучен музей, приютил палеонтологическата сбирка на учителя от Асеновград Димитър Ковачев.
За по-новата история на музея и за мисията му, за минераложките колекции и за Палеонтологическия филиал разказват проф. Павел Стоев, директор на НПМ, проф. Петър Берон и проф. Николай Спасов, директори на музея в миналото, Силвия Тошева, PR на музея, и минералога Илия Димитров.
Чуйте в звуковия файл:
