Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На 3-ти октомври Германия чества обединението си през 1990 година, но този официален празник така и не успя да стигне до сърцата на германците. Те все по-рядко се разделят на източни и западни, но разликите остават. Особено добре видими са в политиката. Докато в бившата ГДР крайната десница се радва на широка подкрепа, на запад са разтревожени не само, че "Алтернатива за Германия" набира инерция и там, а че доверието в представителната демокрация ерозира.
В най-югоизточното кьоше на Германия, на границата с Чехия, се намира Кемниц, тазгодишната европейска столица на културата, заедно с Нова Горица в Словения. Кемниц изплува в съзнанието на повечето хора като бастион на крайната десница, като сив и скучен индустриален град в бившата ГДР. Преди промените през 1989 година градът носеше името на Карл Маркс, макар той никога да не е живял там, но негов огромен монумент - "главата на Карл Маркс" - все още стои в центъра на града.
До началото на 20-ти век Кемниц е един от най-богатите градове в Германия благодарение на въгледобива и машиностроенето. Кемниц и регионите около града играят важна роля за развитието на Германия, особено в текстилната, железопътната и автомобилната промишленост. Заради тежката индустрия Кемниц е почти изцяло разрушен по време на Втората световна война, а днес като Европейска столица на културата се опитва да "излъска" имиджа си.
"Много се радвам, че Кемниц е европейска столица на културата. Харесва ми проекта и работата като доброволец. Роден съм тук, никога не съм живял другаде и за мен беше напълно естествено, че ще се включа в този европейски проект като доброволец. Мотивацията ми е да покажа различните лица на Кемниц, да накарам гостите да опознаят града и сами да проверят истинността на клишетата, че Кемниц е скучен и сив. Надявам се накрая да си кажат, че градът им харесва и че тук живеят готини хора", разказва Дани Вайгел, един от десетките помощници в рамките на Европейската столица на културата.
Още в първите минути на обиколката в центъра на града прави впечатление архитектурата - смесица от сецесион и социалистически реализъм, без общ план, някакъв вид еклектика, но не желана, а принудителна и добре позната от нашите градове. В Кемниц има и друга причина за архитектурния разнобой - по време на войната градът е бил почти сравнен със земята, следите все още се виждат, не всички сгради са санирани. "Разнолик град - това е политкоректното описание", признава Дани Вайгел през смях.
"Сградите в центъра хич не си подхождат. След разрушенията от войната дойдоха странните архитектурни решения на социализма, далеч от всякаква естетика. На централния площад една до друга са типични примери на социалистическия реализъм и запазени сгради от Средновековието, а след това дойдоха промените и в началото на 90-те беше модерно да се строят гигантски молове. Сега всичко това е струпано в центъра на Кемниц", разказва екскурзоводът Дани Вайгел и бръчка нос - определено не му харесва този облик на родния му град. Не му харесва и че Кемниц веднага се свързва с десния екстремизъм.
