• Започваме от Цветница, наречена в някои езици „Палмова неделя“, „Неделя на клонките“ или „Цветен Великден“, минаваме през дните на Страстната неделя или Страстната седмица, някои от които също имат специфични наименования, определени от библейското..
В много европейски езици думата за панаир означава и празник, и богослужение, от латинските думи „ферие“ и „миса“. Това не е случайно. От древни времена големите религиозни празници и средища, които са привличали много хора, са ставали място и за народни..
• Тъп въпрос – ще кажат мнозина и ще са напълно прави. Задаваме го обаче заради всички, които ни приканват да направим нещо, да „им“ кажем да запазят езика ни от замърсяване с чуждици, вулгаризми, диалектизми, жаргонизми и всякакви други изми. Въпросът е..
Нека в месеца, наречен незнайно защо „женски“, направим нещо смислено за съхраняване на достойнството на българските жени и богатството на българския език. Става въпрос за названията за „лица от женски пол“, които, противно на всяка езикова и житейска..
• Плюйте през рамо да не ви стигне някоя от тях, защото това са имената на болести в старите български говори. Как са наричали телесните и душевните страдания българите преди латинският да вземе преднина в областта на медицинската терминология разказва..
• Как да не се обърка човек – колкото повече се говори за женски квоти на ръководни и престижни позиции в обществото, толкова по-непрестижно става жените да се наричат с думи в женски род. Иначе казано, колкото и жени да има в парламента, те не са..
• Те са значително по-малко от новосъздадените съществителни, но правят впечатление. „Раждането“ на някои от тях даде повод за много коментари и дискусии, но за по-нататъшния им живот мнението на специалистите и изискванията на добрия вкус и езикова култура..
Преди 137 години в част от поробените пет века преди това български земи се ражда новата българска държава. По това време българският книжовен език вече е оформен в основни линии в произведенията на големите ни възрожденски автори и просветители. Тепърва..
За бесарабските и таврийските българи, потърсили убежище далеч от родните огнища преди повече от два века, българският език винаги е бил майчиният, домашният, „своят“ език. Едва преди няколко десетилетия обаче те получават правото децата им да изучават..
• Що е езикова политика и има ли такава у нас. Кои са авторите и изпълнителите на политиката за езика. Как особеностите на формирането на нашия книжовен език определят необходимостта от специфична езикова политика в сравнение с други езици. Може ли..
