За бележките, които следват взех повод от скорошна случка и от обобщението, направено в края на деня от участник в събитията. То гласеше: „Всичко друго мога да приема, но игрите на хората много ме изтощават“. Игрите на хората. Варират от..
Този разказ започва с безметежен слънчев следобед в крайбрежно заведение и завършва със... страх. Така се случи, че пътят ме отведе в едно от онези култови заведения, които задължително посещаваш, щом се окажеш на този бряг и на това място...
Инфлация, пенсии, евро, бежанци...част от водещите теми във всекидневието ни от известно време. В днешното издание на „Post Factum“ ще се спрем на голямото преместване на бежанците от курортите край Варна към вътрешността на страната или по-точно -..
Започват онези най-прекрасни и въодушевяващи дни на броенето до 12, когато довчерашните гимназисти изглеждат фантастично в абитуриентските си рокли и костюми, дворът на училището, където се събират, е ярък и разкошен като майска дъга, а светът..
В светлата седмица на светлите мисли равносметката е направена, пролетта разцъфтява и всеки от нас продължава в посоката, която е определил като правилна. Време, в което милиони мънички радости засилват цветовете на живота и го правят още..
Започва тихото време, в което търсим опорни точки и се опитваме да направим себе си и другите малко по-добри. Предимно другите... Предлагам ви контрапункт на всичко духовно, което ще ни занимава през следващите дни. Кратък наръчник, който създадох,..
Това е стара история от чилийския град Валпарайсо. На няколко крачки от площад „Виктория”, докато пресичахме към катедралата, се озовахме в центъра на голямо забавление. Младеж, облечен като клоун, заемаше позиция на кръстовището. В първия..
Ето ни и нас в дните на очакване и надежда, когато първа пролет вече е очертала цветните планове на природата, а на прага се задава Благовещение с посланието за радост и хармония, за които с готовност отваряме сърца и предпочитаме да изпълват целия..
Хубава дума е „заедно“. Като топла приятелска прегръдка, като протегната за подкрепа ръка, като сърце, което бие в ритъма на твоите мисли, тревоги, надежди. Заедно. От началото на войната до днес я виждам все по-силна в постъпките на младите..
Какъв звук бихте избрали за емблема на времето, в което живеем? Звукът от изстреляна ракета за космически туризъм? Приятното оживление на претъпкан стадион? Звън на кристални чаши за наздравица, тънки токчета по паважа, шепот на пролетен..
