Лесна работа: През септември

Днес попаднах на стара снимка. Бяхме се събрали край брега. Приятели. На сладка приказка и на любима музика. Отново беше септември. Откъм нощното море лятото тихичко помахваше на тръгване, развълнувано от песните, които слушахме. Дори сега, от снимката ме залива неустоимото настроение на септември, на границата между два сезона - красиво, спиращо дъха настроение.

От тази снимка днес се виждам само с двама. От среща до среща минават поне пет-шест години. Непредвидено и безвъзвратно животът ни разпръсква по огромната си шахматна дъска, играе си с нас във времето и пространството: среща, събира, разделя, забавлява се. И само от нас зависи да запазим хубавата история, доброто чувство и светлите мисли за хора, които някога някак са споделяли с наспланове, празници, делници, любими песни и книги.

Докато се взирах в старата снимка, неусетно мислите ми се изпълниха със септември, много септември: ярък, незабравим, в безкрайна върволица от образи, вкусове, цветове, аромати, която те обгръща и те оставя в топлата си прегръдка в някакво сладко безвремие, където няма минало и бъдеще време; където си ти, обкръжен от всички и всичко ценно, важно и любимо за теб.

Септември.

Събирахме се с приятелки в любимата си сладкарница, която днес е превърната в банков офис. Събирахме се всеки понеделник по това време. Странно е как се завъртат нещата от живота: сега в следобедите на тези наши прекрасни срещи за успешен старт на седмицата, сладкишите са заменени от рубриката „Лесна работа“. Тогава времето все не ни стигаше да се наприказваме, да се посмеем, да помечтаем споделено.

Понякога минавам оттам и докато се взирам в новия офис, през брандираните стъкла и през времето, вместо клиентите и банковите служители, виждам витрините с торти, голямата кръгла маса до прозореца, а около нея, насядали ние – пет приятелки, вглъбени в обичайните си и любими понеделнишки разговори. Беше като сладка оперативка, на която набелязвахме основни щрихи от преживявания и очаквания, споделяхме планове за бъдещето, за професиите, които ни вълнуваха и всичко, което искахме да бъдем.

Успяхме, преживяхме, надживяхме, създадохме, сбъднахме и продължаваме.

И тогава, докато се взирам във витрините на банковия офис, а погледът ми минава през години, състояния и хора, изведнъж всички дребни ситуации и неприятни моменти се разтварят в безвремието.

И вече няма значение как годините и отношенията са се опитали да ни отнемат онзи ярък блясък, който идваше с всяко запяване на любима песен, грееше в погледите ни, докато обсъждахме бъдещето и важните за нас хора. 

Септември.

Прилежно прибира мидичките от лятото, изважда от гардероба лека жилетка за хладните вечери, разстила над малките дворчета аромат на домашна лютеница и тих шепот на лозници, примесен с оредяващите смехове на приятелски компании.

Някъде усилват музиката, за да задържат радостта от топлите плажни дни колкото може повече.

И може би се снимат.

След години някой от компанията, докато прави ремонт или подрежда шкафовете у дома, случайно ще попадне на снимката. Ще се взре в нея, ще си спомни хора и мигове, а душата му ще се разтвори в безвремие.

После отново ще я прибере, а вероятно дори ще забрави задълго – и снимката, и преживяванията около нея.

Но най-важното: ще продължи напред спокоен и уверен, защото такива са хората, когато са успели да създадат спомени, които си струват.