Лесна работа: Родени да управляваме

Преди седмица ви разказах как, докато се возех в едно такси, шофьорът завоюва достойно място в моята галерия „Невероятни образи“ още с първото изречение:

- Ей, какви ги върши този колега?! Накрая ще се ядосам и ще си купя вила на Хаваите.

Предполагам, че с времето и с всеки следващ клиент историите са ставали все по-занимателни, пораствали са, разхубавявали са се, придобивали са още по-привлекателен и очароващ вид.

Най-важното: звучаха автентично. Никаква намеса на Удхаус. Никакъв, дори най-бегъл намек за Джийвс. Личеше си, че слушам от извора.

Естествено, нямаше как да минем без поучителните уроци по политика, икономика, политика, история, политика и ... отново политика.

Всеки урок започваше с посланието: „Много е просто, но няма кой да го направи“.

Мда... Това ми напомни, че някога, много отдавна, на тържествената церемония по предричане бъдещето на народите, докато стигнат до нас - българите, тържеството вече било към края си и толкова твърд алкохол бил погълнат, че орисницата , преди да се катурне под масата с три промила в кръвта, заваляно измънкала:

- Българите ли? Тях ги орисвам всички да стават за министър-председатели, обаче...- и тук дяволити пламъчета светнали в зачервените й очи: - Ха, ха, да са назначени на друга позиция...

Тъй като след тези думи, орисницата се тръшнала на пода и се потопила в дълбок пиянски сън, комитетът по реализация и контрол на предписанията нямало как детайлно да изясни какво точно се има предвид.

По тази причина от незапомнени времена цялата нация се ражда с пълна готовност да управлява държавата, но се налага да работи нещо различно.

В селекцията от истории на моя таксиметров шофьор попаднаха и две драми.

Първата, свързана с държавен университет, в който обявиха, че към една от специалностите няма интерес.

Синът на негови познати се явил в канцеларията, за да подаде документи за въпросната специалност и служителката отказала да ги приеме с обяснението, че както вече са обявили, никой не проявява интерес към тази специалност. Младежът се изненадал:

- Как така? Аз никой ли съм? Очевидно имам интерес.

А служителката отвърнала:

- Не, не, нямате интерес. Довиждане! До следващата академична година.

Впрочем разказвачът беше изчислил колко потенциални кандидати може да са били върнати по същия начин. Според неговите сметки може да става дума дори за най-търсената спецалност... И защо ги отказават хората?

Втората драма също зашеметяваше.

Моят нов познайник закарал един служител на фирма за комунални услуги до офиса му и трябвало да изчака половин час под широко отворените прозорци. Там неволно изслушал следното обсъждане на сметки:

- На госпожа Хикс да пишем 30 лева.

- А... как 30? Пиши й 180 лева. Тя получава много висока заплата.

- А на господин Игрек?

- На него поне 200 лева сметка за този месец. Създава ми проблеми. Намерил с кого да се заяжда!

Тук спирам с преразказа.

Утре е денят на Съединението.

Светъл да е празникът!

Във връзка с това, че силата е в съединението, вярвам, че градивният подход ще ни направи по-силни.

В свободното си време можем да разказваме всякакви истории за разтуха и забава, да доразширяваме сюжети и да досъчиняваме образи за по-интересно.

В случая с таксиметровия шофьор, сигурно беше и въпрос на маркетингова стратегия. Но извън сладкодумните разкази, въпреки че сме „премиерска“ нация, би било чудесно, ако всеки разбира от това, с което се захваща и го върши съзнателно и с добър резултат.