Въпреки известния напредък в последните 3 години, българските ученици са с най-ниски постижения по четене и математика в целия ЕС - съответно 39,4% и 43,8%. За сравнение, при Естония, която е с най-добри показатели, от този вид грамотност са лишени около 9 на сто от децата.
В доклада се посочва още, че през 2014 г. процентът на преждевременно напускане на училище у нас е 12,9 на сто, като най-висок е той в Северозпадния регион - 20,8 %, а най-нисък в югозападния, в който попада и София - 5,9 на сто. Същевременно почти една четвърт от ромските деца между 7 и 15 години са извън образователната система.
В заложената стратегия за развитието на образованието в България до 2020 година среднистите, продължаващи своето образование във висшите училища, трябва да достигне 36 на сто. За България този процент през 2015 г. е около 30 – се казва още в доклада.
България наскоро е приела Закона за училищното образование, който ще осигури рамка за всеобхватни реформи, необходими в училищната система, сред които модернизиране на учебните програми и подобряване на обучението на учителите.
В мониторинга на ЕК за образованието в България се посочва още, че страната ни изостава и по отношение на намирането на работа след дипломиране. Средните данни за ЕС показват, че 70,8% от току-що завършилите започват работа по специалността си, докато у нас това е така за 52,6 на сто от дипломиралите се.
Около половината от всички студенти в България учат в 6 от общо 52 професионални области: икономика, администрация и управление, право, комуникации и информационни технологии, педагогика и туризъм. България и Румъния са на последните места по участие на възрастни (от 25 до 64 години) в дейности по учене през целия живот - се посочва още в мониторинговия доглад на ЕК за образованието.
Основният извод е, че България трябва да подобри цялостно качеството на училищната образователна система, нейната ефикасност, а капацитетът на висшето образование - да отговори на нуждите на пазара на труда.
Чуйте повече за изводите и препоръките в доклада.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..