Въпреки известния напредък в последните 3 години, българските ученици са с най-ниски постижения по четене и математика в целия ЕС - съответно 39,4% и 43,8%. За сравнение, при Естония, която е с най-добри показатели, от този вид грамотност са лишени около 9 на сто от децата.
В доклада се посочва още, че през 2014 г. процентът на преждевременно напускане на училище у нас е 12,9 на сто, като най-висок е той в Северозпадния регион - 20,8 %, а най-нисък в югозападния, в който попада и София - 5,9 на сто. Същевременно почти една четвърт от ромските деца между 7 и 15 години са извън образователната система.
В заложената стратегия за развитието на образованието в България до 2020 година среднистите, продължаващи своето образование във висшите училища, трябва да достигне 36 на сто. За България този процент през 2015 г. е около 30 – се казва още в доклада.
България наскоро е приела Закона за училищното образование, който ще осигури рамка за всеобхватни реформи, необходими в училищната система, сред които модернизиране на учебните програми и подобряване на обучението на учителите.
В мониторинга на ЕК за образованието в България се посочва още, че страната ни изостава и по отношение на намирането на работа след дипломиране. Средните данни за ЕС показват, че 70,8% от току-що завършилите започват работа по специалността си, докато у нас това е така за 52,6 на сто от дипломиралите се.
Около половината от всички студенти в България учат в 6 от общо 52 професионални области: икономика, администрация и управление, право, комуникации и информационни технологии, педагогика и туризъм. България и Румъния са на последните места по участие на възрастни (от 25 до 64 години) в дейности по учене през целия живот - се посочва още в мониторинговия доглад на ЕК за образованието.
Основният извод е, че България трябва да подобри цялостно качеството на училищната образователна система, нейната ефикасност, а капацитетът на висшето образование - да отговори на нуждите на пазара на труда.
Чуйте повече за изводите и препоръките в доклада.
В деня на любовта и виното – 14 февруари, в студиото на Радио София гостуваха четирима съвременни поети - Виолета Кунева, Лора Младенова, Иван Брегов и Петър Чухов. Съществува ли наистина любов? "Това е някаква огромна потребност за емоция и материя, и когато са съвместими, може пък и да съществува. Дали ти е нужен някой до теб, срещу теб или..
Американският президент Доналд Тръмп тази седмица разговаря с руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски. Очакванията са за среща между двамата в търсене на разрешение на войната в Украйна. Сигналите, които Вашингтон изпраща са за нов подход, критикуван както в Украйна, така и в Европа. Визитата на Пийт..
Мащабно експо с доставчици на електронни услуги , десетки лектори, включително и от големи световни платформи , и зона за среща със 100 маси за контакти с партньори и клиенти обещава третото издание на форума (Balkan eCommerce Summit 2025) , който ще се проведе в края на април т.г. (29 и 30.04 .2025). Балканският регион е много..
Връзката между Царска България и художественото образование, за първото училище по “художество“ представя изложбата “Академията в Княжество и Царство България“ , която може да се види в галерия “Академия“ на Националната художествена академия до 9 март 2025 година. В предаването “Радиокафе“ гостува кураторът д-р Милена Балчева-Божкова,..
Срокът за бюджета (14 февруари) беше даден от самото правителство и отлагането със седмица може да не е фатално, но не е добър сигнал, коментира пред БНР-Радио София Петър Ганев , старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). Очевидно има промяна в плановете, нещо не е станало навреме, но по-притеснителното е че на среща с..
Носителят на специалната награда “Сирак Скитник” журналистът Светослав Иванов гостува в “Радиокафе”. Той разказа за журналистиката, която прави, за света, в който живеем и начина, по който се променя, както и за книгата си “Там, където загинаха дърветата” - 10 пътеписа от най-горещите точки на света, която сега има ново издание. Според него,..
Над 150 напълно непознати досега писма на Любомир Пипков, писани до родителите му Панайот и Надя Пипкови, по време на неговото следване в Париж, са събрани в новата книга на проф. Юлиан Куюмджиев "Любомир Пипков - писма от Париж". Писмата са от периода 10 октомври 1926 г. до 27 август 1932 г. и дават ценна информация, която осветлява и..