Българите не мразят бежанците, но изпитват страх от тях. Това е изводът от национално социологическо изследване, направено от Фондация „Фридрих Еберт” и Института за икономика и международни отношения. Двете организации инициираха и кръгла маса по темата "влияние на бежанската криза върху българското общество и българската икономика".
Според 78,3 процента от анкетираните пълнолетни българи смятат, че бежанците ще са в тежест на икономиката ни. В същото време на въпроса "Трябва ли ЕС да помага на мигрантите, търсещи убежище на негова територия“, 28 на сто отговарят утвърдително, докато на противоположното мнение са 46,5 процента от хората.
Сред аргументите на мнозинството с най-голяма тежест е опасението, че сред бежанците има и терористи. Така смятат 18,8 на сто от онези, които не искат ЕС да помага. 16,7 процента от интервюираните обясняват отрицателните си отговори с това, че цитирам "България е зле икономически и не може да се грижи за собственото си население".
Сред поддръжниците на тезата, че ЕС трябва да помага, 43,9 на сто казват, че трябва да им се помага, защото това е човешко, а 23 процента искат ЕС да помага само на бежанците, които бягат от военни конфликти. От друга страна 57 процента от обществото е на мнение, че решението на проблема трябва да е общо за всички страни в ЕС, като е против квотното разпределение на бежанци у нас.
От изследването става ясно още, че по-голямата част от българите - 47 на сто, не се страхуват от бежанците. От друга страна 34,1 процента изпитват страх, защото по принцип се страхуват от хора с различна религия, 23,6 на сто пък смятат бежанците за заплаха, защото се страхуват от хора с различен етнос. 4,6% пък откровено признават, че мразят бежанците.
Страховете от чуждите граждани са най-засилени хората между 41 и 60 години. Отношението към бежанците в България не е еднозначно и силно се влияе от публичните послания, коментира директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.
Подробностите по темата може да научите от репортажа на Красимир Мартинов.
До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..
В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..
Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..
Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството. Момчил Карамитев разказа и че първото му..
Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти? Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов..
Столичната община предостави 500 знамена за малките ученици и още 28 големи трибагреника за отбелязването на 3 март в 31-во Средно училище с изучаване на чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в район "Слатина". По традиция гимназията отбелязва празника с тържествено издигане на българския национален флаг в двора на училището, песни и стихове.,..
Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..
Ясно
Разкъсана облачност