Българите не мразят бежанците, но изпитват страх от тях. Това е изводът от национално социологическо изследване, направено от Фондация „Фридрих Еберт” и Института за икономика и международни отношения. Двете организации инициираха и кръгла маса по темата "влияние на бежанската криза върху българското общество и българската икономика".
Според 78,3 процента от анкетираните пълнолетни българи смятат, че бежанците ще са в тежест на икономиката ни. В същото време на въпроса "Трябва ли ЕС да помага на мигрантите, търсещи убежище на негова територия“, 28 на сто отговарят утвърдително, докато на противоположното мнение са 46,5 процента от хората.
Сред аргументите на мнозинството с най-голяма тежест е опасението, че сред бежанците има и терористи. Така смятат 18,8 на сто от онези, които не искат ЕС да помага. 16,7 процента от интервюираните обясняват отрицателните си отговори с това, че цитирам "България е зле икономически и не може да се грижи за собственото си население".
Сред поддръжниците на тезата, че ЕС трябва да помага, 43,9 на сто казват, че трябва да им се помага, защото това е човешко, а 23 процента искат ЕС да помага само на бежанците, които бягат от военни конфликти. От друга страна 57 процента от обществото е на мнение, че решението на проблема трябва да е общо за всички страни в ЕС, като е против квотното разпределение на бежанци у нас.
От изследването става ясно още, че по-голямата част от българите - 47 на сто, не се страхуват от бежанците. От друга страна 34,1 процента изпитват страх, защото по принцип се страхуват от хора с различна религия, 23,6 на сто пък смятат бежанците за заплаха, защото се страхуват от хора с различен етнос. 4,6% пък откровено признават, че мразят бежанците.
Страховете от чуждите граждани са най-засилени хората между 41 и 60 години. Отношението към бежанците в България не е еднозначно и силно се влияе от публичните послания, коментира директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.
Подробностите по темата може да научите от репортажа на Красимир Мартинов.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..