От началото на годината досега в Центъра за спешна медицинска помощ - София са отговорили на 71 000 повиквания. В 18 170 от тях се е наложило хоспитализиране. От тези малко над 18 000 души, 1361 са транспортирани и настанени в частни клиники, което е 7,5 % от всички постъпили в болница след като са потърсили бърза помощ. 676 пациенти са настанени в частни болници, различни от най-близко намиращото се лечебно заведение. Това показва документалната проверка, направена по заповед на здравния министър. Болницата, за която се твърди, че е предпочитана от спешните медици, заема едва трето място сред частните лечебни заведения, а преди тях са държавните болници, коментира д-р Георги Гелев. Той съобщи, че проверката все още продължава, тъй като обемът от документи е огромен. От края на миналата година досега 14 служители са наказани заради неспазването на принципа за отвеждане на пациента до най-близкото лечебно заведение.
Въпреки констатираните нарушения, те са по-скоро изолирани явления, отколкото тенденция - коментира д-р Георги Гелев и на няколко пъти повтори, че водещи, особено за сърдечно-съдовите инциденти, са държавните болници. Заради тежкия труд, ниското заплащане и лошото отношение към спешните медици, в момента в софийската Бърза помощ има 105 вакантни места за лекари и около 50 за медицински сестри. За лошия имидж на професията, според д-р Гелев, допринасят и негативните медийни коментари.
На пресконференцията на ръководството на Центъра за спешна медицинска помощ - София, стана ясно и, че работещите все още не са получили 20-порцентовото увеличение на заплатите, въпреки че в страната това вече е факт. Директорът на центъра д-р Георги Гелев обясни това със забавено изплащане на бюджета от страна на здравното министерство и консултациите със синдикатите. Той обаче гарантира, че увеличението ще се изплати със стара дата от януари.
Чуйте повече от репортажа на Красимир Мартинов.
До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..
В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..
Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..
Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството. Момчил Карамитев разказа и че първото му..
Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти? Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов..
Столичната община предостави 500 знамена за малките ученици и още 28 големи трибагреника за отбелязването на 3 март в 31-во Средно училище с изучаване на чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в район "Слатина". По традиция гимназията отбелязва празника с тържествено издигане на българския национален флаг в двора на училището, песни и стихове.,..
Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..