Еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу отдели специално време за да се срещне с българските журналисти и даде специално интервю за Радио София, в което коментира предложения от ЕК бюджет за следващата рамка (2021-2027), една трета от който е предивен за политиките за сближаване. От тези 373 милиарда 80 процента ще бъдат предназначени за по-слабо развитите региони, а за България е предвидено увеличение от 8 процента (спрямо сегашния период в който цифрите са следните - 9.9 милиарда по линия на Социалния инвестиционен фонд, и 7.6 милиарда по линия на кохезионната политика).
Корина Крецу ще бъде в София само след седмица за Форума за Дунавската стратегия на ЕС, чийто председател тази година е България. Цялото интервю с еврокомисаря можете да чуете в петък по Радио София.
През целия ден се провеждат редица семинари, посветени на бъдещето на кохезионната политика и новите моменти в нея като по-малкия процент съфинансиране от страна на ЕС, което пък би следвало да доведе до по-голяма отговорност от страна на страните-членки и, от друга страна, до ново разпределенние на държавнните бюджети. Предвижда се големи проекти да не се финансират, а изразходването на годишните средства на тези, които бъдат одобрени, да стане в рамките на следващите две, а не на три години, както е сега. Върви се в посока на максимално опростяване на процедурата на кандидатстване и препоръките са подготовката на предложения да започне още от сега, за да не се губи време.
Като цяло, ако се върнем конкретно на България, страната ни се представя добре и напредва като цяло, за сметка на нарастването на вътрешния дисбаланс между регионите - тенденция, която се забелязва и при други държави като Хърватия, Румъния, Унгария и дори Франция, където разликата между отделните региони започва да става фрапантна. Между другото, коментарът на еврокомисарят Крецу за родния Северозапад, който продължава да бъде най-бедният регион в Европейския съюз беше, че "парите не са всичко, защото ако няма добър административен капацитет и те не се усвояват по най-добрия възможен начин, няма как регионът да се подобрява и да връща обратно младите хора".
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..