Значението на храната в юдаизма

публикувано на 22.03.19 в 16:15

Храненето, храната и кулинарията, са много важна част от еврейската култура и традиции

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В тези пет дни в предаването “Радиоприемница” говорихме за храната като начин на живот и култура, храната в различните религии и общности. Днес се посвещаваме на вечните закони в юдаизма и прекрасните традиции в храненето на евреите.

Храненето, храната и кулинарията, са много важна част от еврейската култура и традиции. Почти няма празник или специален случай, в който да не се включва празнична трапеза и специфични за този ден ястия, разказва Максим Делчев, образователен директор на организацията на евреите в България “Шалом”. Според него правилата в кулинарията не са ѝ навредили, а са я направили по креативна.

Има две разклонения на еврейската традиция - едното течение са т.нар. ашкенази - евреи, които в един период са били съсредоточени в Германия, а след това се пренасят към Полша, Русия, Прибалтика. Вторият клон са т.нар. сефарадски евреи, които напускат Испания 1492 г. след Алхамбрайския декрет (на испански: Decreto de la Alhambra) или Едиктът от Гранада - указ на Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска за изгонването на евреите.
Тези два клона имат разлики в ритуалите и в начина на приготвяне на храната. Евреите в България са предимно сефарадски и кухнята ни е свързана с техния начин на хранене. Преобладават тестените и сладки неща. Патладжанът е много използван. При евреите, чрез песните кулинарията влиза и във фолклора.

Винаги оказва влияние и местната кухня. В нашата традиция има малки тестени соленки със сирене или картофи, наречени “борекас”. Ако се погледне името обаче - то много прилича на бюрек, а външният му вид е като на малка баничка. В Израел в момента тези “борекас” са много популярни. Това е българската следа в кулинарията на Израел.

На първа пролет евреите празнуват Пурим. Това е най-веселият ден в календара и включва множество сладки неща, които се подаряват главно на децата. Най-специалният, от кулинарна гледна точка, е празникът Песах, който ще се проведе след около месец. Това е празникът на изхода на евреите от Египет. По традиция тогава се яде специален хляб, наречен “маца”, който представлява много тънък безквасен хляб и в рамките на осем дни се приготвя по различен начин - на супа, пържен сладкиш “буроликос” и др.

Според еврейските религиозни закони има определени храни, които се избягват. Според един такъв закон месни и млечни храни не могат да консумират заедно. Рибата пък не се счита за месо. След създаването на държавата Израел, има развитие и на еврейска близкоизточна кухня. Така на еврейската трапеза се появява и хумусът, както и фалафелите.

В юдаизма много точно е описано какво може и какво не може да се яде. Могат да се консумират всички домашни птици, повечето риби и бозайници, които са чифтокопитни и преживят храната си. Всички знаят, че за евреите свинското месо е забранено, защото не отговаря на условията, но и заекът по този закон, не е кашерно животно. Камилата, която се среща често в Близкия изток и се консумира от другите етноси, също не е кашерна. Другите закони са свързани с това млечни продукти да не бъдат смесвани с месни продукти. Няма причина за тези принципи на хранене независимо, че някои от ограниченията съвпадат с разделното хранене.

Според законите на юдаизма животните се колят от шухет - специална фигура във всяка еврейска общност. Това е, защото има специален начин за заколване на животното като целта е да не изпитва стрес и страдание. Шухет използва много остър нож и с два прореза, на специално място, прекъсва сънната артерия и животното продължава да е живо, не усеща болка и заспива спокойно. През последните години има дори етичен кашер, касаещ начина на отглеждане на животните, като целта отново е уважение към живота на животните.

В края на всяко хранене, евреите обикновено пият кафе или чай. Като дори за напитките има правила, например кафето не може да бъде с мляко. При виното също има много правила. То е специално наблюдавано от духовен човек, за да отговаря на кашерните изисквания.
Мастиката е любима алкохолна напитка на евреите от Балканите. Дори се смята, че най-доброто узо в Солун се е правело в мазето на главния равин и е носело специален печат. Това е така, защото за обработката на анасона няма специални правила, както при обработката на гроздето и затова евреите не пият ракия.

Интересен факт е също, че евреите посрещат шабат винаги в компанията на гости.

Хубавата, чиста храна, може да бъде полезна не само за тялото, но и за душата, казва Делчев. Самото ядене в еврейската традиция много често е и ритуален акт и обикновено започва и завършва с благословия. Това много често ни кара да се замислим за храната, която стои на масата ни и за всички хора, които са свързани с нея.

Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!