"Първата ни изложба като група и моментът, когато решихме да се казваме така, беше именно на рождения ден на Майстора, на 1 февруари, преди 8 години, когато имаше кръгла годишнина от рождението му" - разказва Евгени Серафимов, - "и тогава за първи път показах школата обединена, с едни 40 реплики на негови творби. Позволихме си това, след като цяла година бяхе изучавали неговото творчество. Тогава нарекохме изложбата Новите майстори и някак заживя това име, заживя и школата". Малките майстори са пораснали, някои са заминали да учат в София, други в Италия или Франция. "Някои даже завършиха - допълва в усмивка Евгени, - имаме дипломирани стенописци, живописци...И се радвам, че всички се връщат, когато започнем някой от проектите, които се въртят в главата ми".
Първият такъв проект е свързан отново с Майстора - правят неговия автопортрет на декар и половина на централния площад в Кюстендил и довеждат в града туристи от цяла България, че и от цял свят. Следват още проекти променящи градската среда - гайтани в продължение на километри край реката, плаващи слънчогледи (отново на Майстора) като част от Пловдив - Европейска столица на културата, 3D изображение на това, което може би се крие под площада в Кюстендил... Но школата си има и традиционна ежегодна изложба, за която винаги има обединяваща тема.
"Тази година откриването е на 14 февруари и темата е малко провокативна, с работно име Тяло-то и всички - малки, големи - работиха една година върху тялото като вдъхновение в изкуството," казва Евгени Серафимов.
Над 60 са платната, които от днес ще бъдат наредени във фоайето на театъра в Кюстендил.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..