Лилиев запознал Гео Милев с голямата му любов на ул. „Леге“
Мила Керанова отхвърля всякакви ухажвания след смъртта на поета
Всички са чували за Гео Милев и поемата му „Септември”, за дъщеря му Леда и написаното от нея „Зайченцето бяло”. Но малцина знаят за нежната и чувствена любов между поета и съпругата му Мила. Тя продължава едва седем години и половина и двамата споделят не само чувства, а идеи и интереси в изкуството. Напук на несъгласието на семейството на Гео той да се ожени за актриса, избухналите чувства побеждават несгодите.
Въпреки „непрестижната“ за времето си професия, Милица Димова Керанова, както е пълното име на любимата на Гео Милев, е от добро потекло. Тя е родена на 23 март 1891 г. в Брезник, но родът й е от старозагорското село Галван. Фамилията идва от свещеника дядо Керан, радетел за съхраняването на българския род и език. Бащата на Мила е адвокат, лечител и съдия, с тънко чувство за хумор и вроден артистизъм. Майка ѝ Петя е завършила гимназия във Варна и държи децата ѝ да получат добро образование. Затова заминава през 1909 г. със сина си и дъщеря си за София. Любопитното е, че и двамата стават актьори, а братът на Мила – Димитър, е баща на покойната вече актриса от Младежкия театър Лора Керанова. Бъдещата съпруга на Гео Милев учи в Софийския университет и участва в оперна трупа заедно с Елисавета Багряна.
През 1911 г. продължава образованието си в Сорбоната в Париж, където общува с поета Николай Лилиев, оперната певица Констанца Кирова и писателя Константин Константинов. Тъкмо познанството с Лилиев ще свърже живота й с Гео Милев.
В средата на декември 1917 г. Мила буквално връхлита върху приятеля си от парижките дни на софийската улица „Леге”. Нежният лирик-символист е с творческия си другар Гео, току що завърнал се след раняването си на фронта. Макар да е с разклатено здраве Милев е „вулканичен и пламенен“, както до края на дните си ще го описва жена му. Двамата млади интелектуалци имат едни и същи интереси, вълнуват се от театър, литература, политика, изобразително изкуство, музика.
Как се развива кратката любовна история, която за Мила Керанова продължава цял живот – чуйте в звуковия файл:
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно