Филмът “Мила Родино” е посветен на един изключителен българин – Цветан Радославов. Документалният филм е по сценарий на Петър Русев и проследява живота на нашия изтъкнат ерудит и историята на националния ни химн.
“Ние нищо не знаем за Цветан Радославов, а той е уникална фигура. Аз самият много малко знаех за личността му, когато ми дойде идеята и се заловихме да правим филма”, казва в ефира на Радио София режисьорът на филма Станимир Трифонов.
По думите му, причината да се мълчи за личността му е и идеологическа, защото до промяната на текста на химна ни през 1990 г. е логично (от гледна точка на властта) да не се споменава този велик европейски учен, публицист и велик български учител.
През есента на 1885 година Цветан Радославов се завръща в България от Прага и Виена, където се е обучавал и по-рано е написал “Мила Родино”. Много бързо песента се разпростира по всички кътчета на страната ни и завладява българските сърца.
„Мила Родино“ претърпява през десетилетията няколко хармонизации от композиторите Добри Христов, Филип Кутев и Александър Райчев, а с указ на ЦК на БКП от 1964 година, песента е обявена за национален химн на България.
В днешния вариант на химна със сигурност е запазен автентичният припев, казва още режисьорът. “Просто, песента е много хубава. В историята на изкуствата има такива парадоксални ситуации, при които едно нещо е толкова съвършено, каквото е и тази песен. И музиката, и стиховете са на Цветан Радославов”, казва режисьорът.
“Ранният текст е много различен, там има призив да отидем в планината, да се борим с поробителя, което е нормално за епохата”, казва още режисьорът.
Характерна за Цветан Радославов е невъобразимата за съвременния човек скромност. Той до последно не е искал да се знае, че е автор на песента, която по това време става основен елемент от градския фолклор на страната.
“Радославов е бил много особен човек. Това е може би един от последните ренесансови българи, поне в моите представи. Имал е универсален ум, знания, универсални занимания, и предпочита цял живот да остане скромен учител - в мъжката гимназия в Русе, в Априловската гимназия в Габрово, в Първа мъжка гимназия в София и се пенсионира в Трета мъжка гимназия, днешното училище “Уилям Гладстон” в София.
Освен това, след придобиването на солидно образование, е можел да заеме висока длъжност в страната, но остава верен на просветното дело, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика.
Филмът получи почетен диплом на фестивала „Златен Ритон“ през 2024 г.
Още за интересната история на химна ни и неговия скромен създател може да чуете в звуковия файл.
Днес предаването гостува на община Пирдоп, където от днес се провеждат „Влайкови дни“. Дългогодишна традицияе през месец май в Пирдоп да се организират културните празници на града. Богатата културна програма ще бъде представена от 11 до 24 май. Тази година Влайковите дни ще бъдат белязани от 160-ата годишнина от рождението на Тодор Влайков..
Културното наследство между 1944 и 1989 е обект на страницата на Стефан Спасов " Забравената цивилизация ": "Избрах втората половина на 20 век, защото не се обръща много внимание към нея. Началото ми бе любителско, само снимах и публикувах. Постепенно това се разви сериозно, опитах се да се свързвам с авторите на произведения, на архитекти на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: "В научната статия на израелските учени Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за..
Въпреки, че паметта ѝ е почетена с паметници в Белово и родния ѝ Пазарджик, днес малцина знаят името на Мария Сутич – единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски, станала поборничка от любов. Тя и съпругът ѝ, далматинецът Иван Сутич, служител на Барон-Хиршовата железница са младоженци, но когато той решава да се присъедини към..
„Това, което остава“ на Димитрис Георгиев тръгва с гала премиера: "Вдъхнови ме нещо много трагично. В съзнанието ми остана конкретната песен, която вървеше по времето на катастрофата, в която загина баща ми, аз също бях там. В началото това бе първа сцена, проследяваме последствията от един трагичен инцидент. Беше неизбежно да надградим сценария, той..
Вкус: наука за храненето – събитие от Ratio. Какво означава „вкус“? Как го възприемаме, как се променя и какво влияние има той върху начина, по който се храним? Гост – Наско Стаменов, учител в НПГМ, част от "Корпус за бързо гърмене": "Когато човек види, че нещо се случва, нормално е да се запита защо се случва така. Имаме невронна връзка,..
Какво е фасилитиране и как да го правим успешно. На тази тема ще говори Давид Бийота - създател на метода на компаса. За всички, които се интересуват от динамиката в група и искат да водят, обучават и управляват групи от хора. Албена Попова, Сашка Витанова и Северина Митева ни говорят за фасилитирането: "Думата не намери подходящ еквивалент на..