За българина образованието е било сред ценностите, на които е залагал открай време във възпитанието на децата си. Още от Възраждането. Българското училище във всичките му форми – килийно, елинско-българско, взаимно и класно е било не само символ на новобългарска просвета, но и израз на живия български дух и традиции. Във всяко село и всеки град е било въпрос на чест всеки еснаф или квартал да има свое училище, защото така са отстоявали своя род, история и памет! Не случайно народът ни е казвал навремето, че най-личните и най-уважавани люде са били попът, даскалът и кметът!  Всяко българско семейство е давало мило и драго да изучи всичките си деца, най-кадърните са пращани да се обучават  в най-напредничавите и модерни училища в странство.

  За едно от многото училища – някога живи с детските игри и глъч, със солидна сграда от камъни и тухли, с физкултурен салон и работилници по трудово и с целодневно обучение на децата от 1-ви до 8-ми клас ще ви разкажем сега.

  Кметът на чирпанското село Спасово Димо Нецов води репортерката ни в родното му Основно училище “Кирил и Методий“. С тъга и сълзи в очите, със задавен глас се връща в класните стаи на някогашното любимо школо за поколения деца…