Над 2000 жители и гости на града наблюдаваха на мемориалния хълм „Бранителите“ мащабната възстановка на боевете за Стара Загора на 19/31 юли 1877 г. В нея бяха използвани 6 оръдия – реплики на употребяваните от руската и турската армии през освободителната война преди 140 години. Тогава се е състоял първият голям сблъсък между двете воюващи армии в Руско-турската война. Изходът от битката предопределя последвалото развитие на военните действия. 

В онзи зноен юлски ден, около 3500 българи в състава на Българското опълчение, с командир легендарния руски генерал Николай Столетов, за пръв път влизат в бой за свободата на родината си. Готови, както свидетелстват историческите източници, да жертват себе си до последната капка кръв.

Боят за Стара Загора спира настъплението към прохода  и дава възможност на голяма част от бягащото местно население да се изтегли. Той е предтеча на Шипченската епопея и проправя пътя към национално освобождение. Поради това местните хора наричат хълма „Бранителите“ малката Шипка. Това е и бойното кръщение на Българското опълчение, което показва, че е достойно за святото дело. След боевете градът е изпепелен, избити са общо около 14 500 души в тези последни дни на юли 1877 г. Това нарежда Стара Загора в олтара наравно с героите-мъченици от Априлското въстание.

Край мемориала „Бранителите на Стара Загора“ над 150 активисти от 22 клуба на Националното дружество „Традиция“, облечени в униформи на опълченци и турски аскер, участваха в пресъздаването на драматичните събития. По време на „сражението“ бяха изстреляни над 4 000 халосни патрона, а 200 „пиратки“ наподобиха топовните гърмежи. Във възстановката на боевете и спасяването на Самарското знаме бяха използвани още два коня, реквизит, униформи и т.н. В нея участваха родолюбци от София, Пловдив, Русе, Плевен, Ловеч, Благоевград, Шумен, Ямбол, Казанлък, В. Търново, Панагюрище, с. Баня Панагюрско, Априлци – Троян, Бяла Черк ва, Копривщица, Трявна, Нова Загора и детски клуб „Млад родолюбец“  от Н. Загора и регионален клон 12-ти пехотен Балкански полк Стара Загора и приятели.

Тя беше наблюдавана от представители на общинската и областната администрация, народни представители, общински съветници, делегация от руския град Самара, много граждани и гости на града. Паметната битка преди 140 г. слага тежък отпечатък върху живота и облика на Стара Загора. Градът - обезлюден, опожарен – е мълчалив свидетел на героизма и трагедията. Той, черпещ животворни сокове от славното минало, гордо се възражда отново и прекланя глава пред саможертвата на борците за свобода.