„Да не започнем обаче с топоними и да стигнем накрая до смяна на имена, защото 90% процента от фамилиите ни са с чужд корен, който е от прякор или занаят“, припомни историкът и даде пример с фамилията на евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки. „Едва ли ще му е приятно да се казва  Крадлеков или Престъпников, каквато е етимологията на корена“, пошегува се професорът.

Преподавателят по история във Великотърновския университет припомни, че назад в годините географски наименования много често са преименувани по политически причини. Според него не бива да се търси аналогия между преименуване на градовете и селата с това на местностите. В първия случай става дума за национално маркиране на местата, в които живеят хората, докато при топонимите нещата са съвършено различни. По думите на професора във всяко населено място си има названия, които никой не може да промени на практика и опитът това да бъде направено с административно решение е абсурд.  Когато населението приеме едно наименование, то трудно се отказва от него. Такъв един пример е Проходът на Републиката, който така се нарича само в официалната, но почти никога в неофициалната реч.

Професорът прогнозира, че негативния обществен отзвук на тази операция, ще възпре други общинари да последват примера на старозагорските си колеги.

Цялото интервю може да чуете в прикачения звук