Лозата е един от най- древните символи в християнството. Среща се във фрески, катакомби, под формата на мозайки, стенописи, още от най- ранните периоди на утвърждаване на иконографията. Според една древна легенда Ной намерил лоза, захвърлена от Райската градина. На стъблото й имало гроздове и след като вкусил от тях, праотецът харесал този плод. Засадил лозата, която израснала само за един ден. Така той направил вино и пил от него. Едва ли има друго питие, което да носи толкова символика, колкото виното.

Още от древността напитката достъпна за малцина. Тя влиза  в състава на сакралните течности, използвани при жертвоприношения. Далечно ехо от езически култ се долавя в една притча за избор на цар на дърветата. Там се твърди, че виното весели и боговете. Древните гърци смятали, че виното е дар от бог Дионис. В Атина хората познавали по степента на разреждане на виното с вода дали ще се водят сериозни разговори или ще има веселие. Дълга е историята на виното, още по- дълги са летописите за тържеството на човешкото опиянение от консумацията му, но какви са истините записани в душата на древната напитка с млад дух и цвят на кръв? Какво разказват библейските повествования за лозата и виното? Отговорите на тези въпроси Мила Маринова потърси от гл.ас. д-р Пламен Събев, експерт в Отдел "Християнско изкуство" в РИМ- Велико Търново: