Календарът на Димитровград започва от втори септември! На тази дата, през 1947 година, с решение на тогавашния министър председател и лидер на Българската работническа партия Георги Димитров, се обединяват трите населени места, Раковски, Марийно и Черноконево. Градът е кръстен Димитровград. Летописите говорят, че  Димитров е против, но склонява в духа на тогавашния "култ към личността". Над 50 000 бригадири, пристигат от 963 български села и градове. От 1948 до 1950 година работят в самостоятелна бригада, наречена "Млада гвардия. Девизът им е: "Ние изграждаме града, градът изгражда нас!". С напълно доброволен труд построяват  десетки мащабни жилищни сгради, нови модерни заводи и широки пътища. Градът става символ на младостта и идеализма. Демографската история потвърждава, че през втората половина на XX век над две трети от населението е между 16 и 50 години. 

Димитровград е любимата рожба на едно отминало, но незабравено време, чиито запазен знак е бригадирското движение и  каквито и да са трактовките на събитията, фактите трябва да се разказват с познание и уважение. Елена Георгиева - директор на Историческия музей в града ни припомня, че още от деца ни учат, че ако искаш да опознаеш едно място, от различни гледни точки, то първата спирка е среща със съхранената му памет.

Малко след промените от 1989 година започват кампании името на града да бъде променено. Голямата статуя на Георги Димитров е премахната от градския площад в съответствие с новото време. Изненадващо, Димитровград запазва названието си след многолюдни протести и блокаж на железопътната линия за Истанбул, на чиито релси лягат някои от старите бригадири.  Формира се комитет, които поема задачата да убеди президента Жельо Желев, че името на града, освен към личността на Георги Димитров, може да се приеме и като почит към Свети Димитър.

Днес Димитровград е една от спирките на европейския проект за тоталитарен туризъм "ATRIUM- Архитектура на тоталитарните режими от XX век в градско управление. Как градът успя да превърне нежеланото от мнозина културно наследство в желано, чуйте от интервюто с Живка Шишкова, ръководител на проекта.