На 30 септември, през 2009 година, по време на 33 сесия на ЮНЕСКО, нестинарството влезе в представителния списък за нематериално световно културно наследство. В навечерието на десетата годишнина от този факт, Бургаската художествена галерия "Петко Задгорски" бе домакин на Международна годишна конференция на тема: "Културното наследство на Странджа- богатство, рискове и предизвикателства". В нея се включиха повече от 20 учени от България, Гърция и Норвегия. На кръгла маса участниците дискутираха проблемите и предизвикателствата при опазване на материалното и нематериалното културно наследство на региона.

С доклад в Международната научна конференция се включи и Горан Стефанов, благодарение на когото древният нестинарски ритуал продължава своя живот в 21 век. "Изследването което правя е насочено към сакралните атрибути на танцуващите върху жаравата и това са нестинарските икони. Проучил съм всички икони, които се употребяват на територията на България по време на ритуалното танцуване, както и в какво състояние се намират", уточни Стефанов.

В ефира на Радио Стара Загора той разказа, че за първи път е наблюдавал ритуала, през 2010 година, по време на едно пътуване до Странджа. Тогава, в село Бродилово, се е запознал и с Веселина Илиева, най- възрастната нестинарка в България.

Горан Стефанов не е наследствен нестинар, той определя сам себе си като вярващ нестинар, а преди да затанцува върху жаравата е опитал да се реализира в строителството, по- късно завършва богословие, насочва се към етнологията и в момента  работи в Центъра за научни изследвания "Професор Иван Дуйчев", където се занимава с дигитализация на средновековни ръкописи.

Цялото интервю на Мила Маринова с Горан Стефанов може да чуйте в прикачения звуков файл: