Във времето на листопада, когато върху изморената земя, с балетна грациозност, падат обгорените от слънцето медни, бронзови и златни листа, а природата е влязла в ролята на неуморим художник, чиято палитра не знае почивка, броени часове преди откриването на Музей "Литературна Стара Загора", търсим отговор как есента предразполага за поетични откровения.

Топлата гама на есента ражда написването на рисувани думи. провокира подреждането им в рими или в рамка на кратко есе, дълъг разказ или отлаган във времето превод. 

Есента е изобилие от багри. Човек има усещането, че природата иска да насити очите в аванс, за да може през тихата зима въображението да възпроизвежда картините на щедрата и обичлива есен. 

Защо есента събужда мелодии, а времето на листопада съвпада с жътвата на поетичните конкурси, литературни състезания и  признание за пишещите поезия, проза и преводна литература, тайната в ефира на Радио Стара Загора се опита да отключи, пред Мила Маринова, поетесата, преводач и белетрист Виолета Бончева. 

Според нея Стара Загора е град с много провокации към хората на изкуството, не само към писателите и поетите, а още към художниците и музикантите. Градът е изпълнен с романтика, а картините на  меката есен звучат като добре композирана тиха мелодия.

Какви са последните литературни новини свързани с творческата работа на Виолета Бончева, чуйте в прикачения звуков файл: