На 2 февруари православната църква чества Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка и един от дванадесетте велики през годината.

Четиридесет дни след раждането на Господа Исуса Христа Света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Това било установено за спомен от избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изход 12:29). Затова всеки първороден като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен.

А след навършване на 40 дни от рождението майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и Света Богородица.

Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството. През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата, се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско. Девойките вярват, че бъдещият им съпруг ще прилича по външен вид и нрав на онзи мъж, когото срещнат пръв.