Паметникът на връх Бузлуджа спечели наградата на публиката за Архитектурна сграда на 2019 година на WhATA Awards, годишни награди за успехите и провалите в българската архитектура. Наградите се връчват се от 2010 година. Номинациите и наградите на журито се определят от WhATA - платформа за архитектура. Публиката избира победителите с онлайн гласуване. В гласуването на публиката Паметникът на връх Бузлуджа събра 835 гласа (43.38%), съобщи за Радио Стара Загора архитект Дора Иванова, председател на фондация „Проект Бузлуджа“, която от 6 години работи за каузата за възстановяване на монумента.

В момента най-известната българска сграда в света е една. И тя не е нито Боянската църква, нито Казанлъшката гробница, нито Рилският манастир. Може да ни се иска да е някоя от тях, но не е. За добро или за лошо, най-известната българска сграда в света е полуразрушеният Дом-паметник на БКП на старопланинския връх Бузлуджа, който до момента е най-успешният експорт на българска архитектура въобще., смята архитект Иванова.

Факт е, че през последните десет години световните медии преоткриха архитектурата на бившия Източен блок. Истории и снимки на съветски санаториуми и автобусни спирки, на грузински административни сгради, югославски мемориали и хърватски курорти циркулират в сборници, музикални клипове, реклами, модни ревюта и романи, в научнофантастични филми и, разбира се, в социалните мрежи като завършени естетически обекти, напълно извадени от контекста си. Така неусетно и малко изненадващо за самите нас – източноевропейците, сградите на късния социализъм се превърнаха в поп-културен феномен.

 Бузлуджа получава грант от Фондация “Гети”

Затова и логично дойде новината в края на юли 2019, че американската фондация “Гети”, която от години отделя сериозни средства за проекти за консервация и реставрация на емблематични образци на модернизма в цял свят, е избрала именно Бузлуджа като първия български обект, на който да бъде отпуснат грант от 185 000 долара в рамките на програмата “Keeping It Modern”. Получател на гранта е ICOMOS Германия, който направи международен екип, за да се занимава с нашата Бузлуджа.

Интересът към паметникът е изключително голям не само от туристи от цял свят, но и от експерти и културни организации по архитектура и опазване на културното богатство. Важно е да се отбележи, че вече имаме и реално извървян пъти постигнати резултати, сподели арх. Иванова. Направено е пълно проучване на сградата и има резултати за техническото и състояние. Зад този проект стои голям екип от български и международни експерти. Партньори по проекта са Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места ICOMOS, Университетът по архитектура, строителство и геодезия, Техническият университет в Мюнхен, Германия и Фондация „Проект Бузлуджа“. След проучването на сградата следващите стъпки е да се посочат спешните мерки за опазването на сградата, да се спрат разрушителните процеси и как това да се случи, за да се запази ценността на сградата. Ще бъде изготвен и цялостен бизнес план, как би могло да се опази сградата. Досега е направено 3D-лазерно сканиране на сградата, събрана е информация от 7 000 000 точки, всеки сантиметър на сградата е измерен и документиран. На тази база е изработен триизмерен модел, който ще бъде използван за създаване на чертежи, на планове и разрези на сградата от всяка една нейна точка. В бъдеще ще бъдат използвани и принт технологиите, изключително иновативни, позволяващи на всички специалности да работят в единен триизмерен модел. Конструктивното обследване на сградата, направено от Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, с ръководител проф. Богомил Петров, дава експертното заключение, че носимоспособността на основната конструкция не е особено засегната. Това ще рече, че сградата може да бъде опазена. Архитект Дора Иванова е обнадеждена, че с приключване на този проект, с пълната информация за обследване на сградата, пътищата и възможностите за финансиране ще са много по–реалистични. Цялото интервю на Диана Абрашева с арх. Дора Иванова в прикачения звуков файл: