За трети март винаги търсим отговор на трудни въпроси, даваме трибуна на историци, изследователи, учени, потомци на опълченци, но факт е, че именно писателите, а не летописците, са авторите на научената от нас история. 

В навечерието на празника, с писателя Христо Карастоянов, разговаряме доколко основателни са споровете, за датата на  националното ни освобождение, за следите в историята, за неразказаните уроци, за поуките и сенките върху документалната истина.

Писателят споделя, че края на XIX век не са неговите години. "Моите години са 20 страшни български години на XX век, затова не бих могъл, по никакъв начин, да си позволя да се намеся в спорове, дали датата трети март не е инвазия на Руската империя или Освобождение, но друго искам да кажа. Миналата пролет бях в Елена. Моите нови приятели, тъй като за първи път бях там, ме разведоха из този град. Показаха ми страхотните къщи на еленските търговци, на чорбаджиите, заведоха ме в даскалоливницата, която в крайна сметка означава място за създаване на даскали и внезапно си помислих, че чорбаджийската класа, ако това е класа, последното нещо, което е искала е въстание. Те са знаели прекрасно, че едно въстание ще потопи земите ни в кръв. Лудите глави обаче вдигат това въстание и нашите земи се потапят в кръв. И ако не е бил манифестът на Александър II, година по- късно, през август 1878, вероятно българите като етнос щяха да изчезнат от балканските земи. В крайна сметка Армения ни е доста конкретен пример, но войната се обявява! Идва трети март. и на този Трети март България като име влиза в световните документи! Оттам нататък, България започва отново да съществува! Името България го има в документите и в картите на света! На трети март България се ражда след 500 години. Така, че за мен това е Трети март!"

Христо Карастоянов припомня старата максима, че победителите пишат историята, но я приема с уточнението, че когато я пишат оставят бели петна."Историците се сърдят на твърдението, че българинът познава своето минало не от историографията, а от художествената литература. Те нямат право да се сърдят, защото е точно така! Ние знаем повече за историята на XIX век от отците на българската литература. Знаем за Батак, от написаното от дядо Вазов. Съгласен съм, че всичко което се пише от един автор е субективно и то не е историография, но авторите не са виновни, след като историографията върви след победителите."

Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.