В Държавна опера Стара Загора започнаха активните репетиции на "Бал с маски". Произведението на Джузепе Верди е избрано за първа оперна премиера за настоящата 2020. Режисьор на постановката е Славчо Николов, диригент Ивайло Кринчев, сценограф и художник костюми  Каталин Йонеску-Арборе /Румъния/, пластика Ромина Славова, концертмайстор Румен Какамъков, хормайстор Младен Станев.

В главните роли на 27 март, /ако няма промени в датата/ ще видите блестящи солисти от нашите и световните сцени: Камен Чанев, Таня Иванова- гост, Александър Крунев, Емилия Иванова, Даниела Дякова.

За история на създаването на „Бал с маски“

Убийството на Шведския крал Густав ІІІ по време на бал през 1792  е историческо събитие, което служи за сюжет на драматични и оперни творби. Операта „Густав ІІІ” или „Бал с маски” на Обер е композирана през 1857 година в Неапол върху сюжета на пиесата на Еужен Скриб, известен за времето си драматург и либретист. Всъщност либретото на Скриб е написано специално за Росини, но той така и не се заема с написването на опера. Вместо това опера написва Обер и тя става популярна, тъй като за убийството на шведския крал Густав III още се говорело. В Италия известният тогава композитор Меркаданте на свой ред написва опера по текста на Скриб, но това не попречва на Верди да избере тъкмо този сюжет и да напише своята музикална версия.

Историята на "Бал с маски" напомня донякъде написването на "Риголето". За пореден път Верди има големи неприятности с цензурата. Отново си позволяват да го съветват как да направи  произведението си безобидно. Нито една от творбите на Маестрото не е претърпяла такива цензурни митарства като „Бал с маски”. Австрийската цензура категорично забранила представянето на сцената на убийство на коронована особа. Забраната била продиктувана от скорошно политическо събитие – през 1858 италианският граф Феличе Орсини извършил покушение над Наполеон ІІІ заради предателството му към Италия. На Верди било предложено да пренесе действието през средните векове във Флоренция, а краля съответно да превърне в обикновен дворянин. Верди отказал, въпреки че го заплашили с иск за неустойка от страна на театралния инпресарио. След една година цензурната забрана била отменена. Но все пак се наложило Верди да направи някои отстъпки. Убийството на английски губернатор от Северна Америка не би могло да предизвика нежелателни асоциации. Така крал Густав ІІІ станал Ричард Уоруик – губернатор на Бостън, а убиецът му офицерът Анкарстрем бил назован Ренато. Съответно останалите персонажи получили също английски имена. С голямо нежелание Верди направил тези промени, само за да спаси операта.

В предаването "60 минути повече", съобразявайки се с обстановката в страната и опасността от коронавирус, балът ще се проведе с маски. Указанията за драматургията на нашето време, в което маските станаха задължителен аксесоар в общуването ни, са предписани лично от Славчо Николов.

По време на срещата, режисьорът разказа за трудната съдба на операта, като подчерта, че и в миналото и сега е трудна задача да се пребориш със системата. В неговата версия на "Бал с маски" мястото на действието няма да се конкретизира. На фокус е поставена темата за комуникацията. "В днешно време разполагаме с телефон, интернет, компютър, таблет, но простото човешко говорене изостава", сподели Николов.

За творческата провокация

Операта "Бал с маски" почти четвърт век не е поставяна на старозагорска сцена. Позабравена е. Леко покрита с прах. Верди композира операта в един преходен период. Много от идеите в тази опера той доразвива във "Фалстаф", смята Николов. Интересно е, че тук виждаме старият и бъдещият Верди, а това е още една основателна причина, да се заеме със заглавието. Режисьорът разказа, че не си позволява големи волности в трактовката. "Просто се движа по музиката, защото за разлика от театъра, в операта основата е музика. Там е заложена цялата драматургия. Опитвам се, да разбера Верди какво е искал да покаже с музиката си, да го извадя, да направя превод и се радвам, че работя върху тази опера. Тя предлага много цветна палитра и позволява да измислиш много неща".

За Славчо Николов Операта не е любов от пръв поглед. Тя е дошла бавно,осъзнато и еволюционно. Пред слушателите той разказа, че 15 години е пял в "Хор на момчетата Пловдив". Участието в оперни спектакли, сценичната ангажираност, концертните изпълнения като солист, стъпка по стъпка го водят към Музикалната академия, която завършва с оперно пеене. След години приема предизвикателството на режисьорската професия. Първата му изява като режисьор е детската вариация на операта "Севилският бръснар". За мое щастие това заглавие вече осем години се играе, припомни Николов. В предаването "60 минути повече" той сподели още, че най- дълго време е работил върху операта "Дон Карлос". 

За аплодисментите и публиката

"Когато бях солист приемах аплодисментите за себе си, а като режисьор е друго. Режисьорът е обединител на процеса. Един спектакъл става добър, когато всеки помага с най- доброто от себе си. На премиерата режисьорът няма контрол, там всичко е в ръцете на артистите. Режисьорът е до генералната репетиция, до вдигането на завесата", казва Николов и вярва, че артистите и публиката определят колко дълго ще живее едно заглавие.

Цялото интервю чуйте в прикачения звуков файл. 

„Бал с маски” е имала огромен и заслужен успех още при първото си представяне – Рим, театър „Аполо”, 17 февруари 1859. Много скоро под името „Амелия” операта била поставена и в други театри на Италия, а след това в Париж, Берлин и други западноевропейски столици.

Първата българска премиера на „Бал с маски” е на сцената на Софийската опера на 22 октомври 1926 под диригентството на Венедикт Бобчевски и режисурата на Илия Арнаудов. Последната постановка на „Бал с маски” в Националната опера и балет е от сезон 1992-1993 с диригент Борис Хинчев и режисьор Емил Бошнаков.

Първата премиера на „Бал с маски“ на сцената на Държавна опера-Стара Загора е на 23 март 1959 година. Диригент е Руслан Райчев, режисьор Бохос Афеян-гост, художник Асен Попов-гост, хормайстор Иван Димов, балетмайстор Теодорина Стойчева.

Следващата премиера на е на 1 октомври 1964 година. Диригент е Димитър Димитров, режисьор е Георги Петров, художник Асен Попов, хормайстор Иван Димов.

На 15 февруари 1996 година е последната премиера на „Бал с маски“ в Стара Загора. Диригент е Веселин Байчев, режисьор Светлозар Донев-гост, художник Иван Попов – гост, хормайстор Богдана Попова.

Какво си спомня, за постановките на това оперно заглавие в Стара Загора, доцент Емилия Жунич от БАН, чуйте в прикачения звуков файл: