Разположеният в Долината на царете Казанлък, освен град на розите, е и град на фотографите. Не е случаен факта, че именно тук се намира първият и единствен в България Музей на фотографията и нейната история. В този град, фотографията е с дълбоки традиции още от времето на нейното навлизане по българските земи, а в Казанлък са работили едни от първите родни фотографи.

"На пети юни, точно преди пет години, в десет часа, залите бяха", припомня днес неговият директор инженер Стефан Папукчиев и допълва: "Аз много се учудих как ще успеем да ги напълним, но много бързо, в залата за временни изложби, Александър Иванов и пленеристите, от 2015 година, започнаха да монтират творбите на рамките и да ги закачат. Няколко от фотографските  ателиета бяха събрали предварително малко фотографска техника. От музей "Искра" ни дадоха две витрини, малко от техните материали, архивни документи, фотоматериали, плаки, негативи, снимки... и към 14.00 часа всичко беше готово за откриването."

Създаването на Музей на фотографията е стара мечта на казанлъшките майстори на обектива. Активно работа  по осъществяването и започва през 2009 година, когато Браншовото сдружение на фотографите в града и част от любителите фотографи обмислят кое ще е най- подходящото място за бъдещ музей. През 2015 година, Галина Стоянова - кмет на Община Казанлък приема присърце идеята и в кратки срокове  зала "Пленер", в която дълги години се е помещавала иконната сбирка на града, се оказва най- гостоприемното място за новия музей.

Още в първите дни, след откриването, пристрастни към изкуството на фотографията, щедро даряват фотографска техника, консумативи и материали, стотици архивни снимки, книги и документи, за неговата експозиция. Над 200 са записаните, до момента, дарители. 

Сред даренията са  единственият фотоапарат произвеждан в България през 50-те години „Еделвайс“, фотоапарат от 1880 година,  монография на Стоян Ст. Георгиев от 1904 година, оригинали на френският вестник „Илюстрасион“ със снимки на Генчо Стайнов, портрети на розопроизводители от началото на 20-ти век, дагеротипия от 1860 година, ферототипия от около 1900 година, колекция на майстора Димитър Карастоянов, албуми с уникални кадри от строителството на Бузлуджа, архиви на наши и чужди автори, са малка част от ценностите, с които Музеят разполага, а много от тях са изложени и достъпни за публиката.

Записани в архива остават организираните над 100 временни изложби. През залите на музея, за тези пет години, са минали десетки лектори, изнесени са множество беседи и концерти, джаз-кафета и благотворителни изложби, и базари.

Вече цяла книга е изписана с добри думи и благодарност на хора дошли, от всички кътчета на България. В книгата за впечатления има много страници изписани на руски, английски, италиански, френски, японски, немски и испански език, паметни за посетителите ще останат приятелствата с личности от Италия, Сърбия, Македония, Франция, Канада, Швейцария, Англия. 

Музеят на фотографията и съвременните визуални изкуства имаше честта да посрещне имена като доц. Петър Абаджиев, Начо Каменов – Кубето, проф. Цочо Бояджиев с Николай Трейман, Гаро Кашишян, доц.д-р Росен Коларов, младите майстори на светлината Димитрина Андреева, Явор Мичев, Мирослав Момински и Христо Свинаров, Марко Бертолини (най-награждаваният фотограф за 2014 година в света), Рикардо Дзиполи, Милиян Неделкович, Пиер-Етиен Же.

Всеки отворил вратата на музея става наш приятел, поясни инж. Стефан Папукчиев. Той отново призова, да разровим старите албуми, кутии със снимки, книги, да потърсим, в чекмеджета, шкафове и тавани, пощенски картички или снимки с изображение на Казанлък, за да помогнем заедно в издаването на албума "Нашият Казанлъкъ."