Туристически район „Тракия“ е един от 9 –те определени в закона за туризма. Неговият обхват е между областите Пазарджик и Ямбол, Стара Загора-Хасково: по поречието на реките Марица и Тунджа. Целта е всеки район да специализира отделната територия и да се създаде вътрешна конкуренция и така ще се постигне общо повишаване на нивото на туризма в България. Това заяви изпълнителният директор на Организацията за управление на Тракийския туристически район Гавраил Гавраилов. Трябва да се създадат условия , които да не предполагат само сезонен туризъм- лятото на морето, зимата на ски курортите, а да се развиват алтернативни форми на туризъм и така да се подпомогнат местните общности. Повече информация в интервюто на Здравко Георгиев за Радио Стара Загора:
РСЗ: Г-н Гавраилов колко общини членуват в момента в туристически район „ Тракия“ и какви възможности имат за развитие на туризма?
Г.Г: От 35 общини членуват 9 в организацията до момента. Амбицията е да привлечем още нови членове през тази година, защото техните вноски формират нашия бюджет и така можем да се издържаме. Ще положа усилия до края на следващата година поне половината от тези 35 общини да членуват в район „Тракия“. Започнахме първо с анкетно проучване в целия регион, което се превърна в национална анкета. Оказа се , че в последните 10-12 години никой не е правил усилие по отношение на винения туризъм например да разбере какви са проблемите и възможностите. Никой не се опитал да създаде мост между производители, туроператори и местните общности в лицето на общините. Поне на този етап вече говорим на един език с активните агенти на този пазар. Имам идея и за бирен туризъм в района. Предстои издаването на рекламни брошури, няколко видеоклипа и тематични продукта, свързани с отделните спецификации на района. Първо да отбележим положителните дадености, които районът има. Тракия е световно известно име покрай нашите предшественици. Единствените сме със запазен знак- прекрасна тракийска колесница. Имаме и първия сред туристическите райони собствен сайт, медия, чрез която можем да популяризираме дейността си. В закона за туризма са разписани основните специализации на района: културният и винен туризъм, градски и шопинг туризъм, здравен, делови и конгресен. Да не забравим храната, традиции и фестивали, приключения. Дефицитите са свързани с липса на обект на ЮНЕСКО в район „Тракия“ и природен парк. В бъдеще като природен парк може да се оформи Сакар планина. В село Левка вече има създаден инициативен комитет, който може да постави темата пред съответните институции. Преди години там стартира проект за възстановяване на изчезналия вид от българската природа- белошипа ветрушка, благодарение на испански еколози. Създаде се център за опазване на вида от "Зелени балкани" и с днешна дата птицата е част от биологичното разнообразие у нас. „Зелени балкани“ са много активни в района и имат добра мрежа от структури, като Стара Загора е тяхното сърце. В града се лекуват и спасяват много диви животни. Като обекти на ЮНЕСКО имат големи шансове да станат тракийската гробница в Александрово и голямата базилика в Пловдив, която ще бъде официално открита през септември.
РСЗ: Нека конкретно за Стара Загора поговорим. Какви са възможностите на града за развитието на туризма?
Г.Г: Стара Загора не трябва да се крие зад сянката на Пловдив например, а двете общини е нужно да работят заедно. Аз съм роден в Пловдив, но съм работил и в Стара Загора. Според мен Стара Загора има изключителен потенциал за много и различен туризъм. Климатът е подходящ за посещение през цялата година. Прекрасен пазар имате и 51 села в общината, което е голям ресурс. Това са традиции, добра храна и фестивали, които могат да се правят, свързани с черешите, райската ябълка, пелина в Змейово. Градът има и 8 хил. год. история. Прекрасни културни дадености и е град на поетите с една от най-добрите опери в страната. Това е възможност за културен и градски шопинг туризъм. Тази година е празна от събития , но трябва да се мисли напред. Нещата са тук , на място и трябва да се мисли глобално, а не всеки затворен в общината си. Идеята е да се работи като общ регион. В момента Тракийският и Дунавският райони сме на опашката. Всички останали имат много повече туристи, а ние имаме дадености и трябва да ги развиваме.
РСЗ: Защо изоставаме в развитието на туризма в нашия регион? Имаме друг поминък и не се интересуваме толкова от този бранш? А казвате , че имаме условия и дадености!
Г.Г : Комплексни са причините. Изключително голяма концентрация на туристически ресурс покрай морето. Край Бургас и Варна се формира 70% от българския туризъм на годишна база и останалите райони изостават по естествен начин. Кризата даде възможност за навксване на останалите. Модерният градски човек изживява своята малка селска мечта. Район „Тракия“ е много подходящ за развитието на селски туризъм. Не само заради съхранената на места природа, но и заради културния ресурс и добрата храна. Например в Куртово Конаре и Харманли има чудесни фестивали. Деловият туризъм все повече става онлайн. Вече дори Пловдивският панаир не генерира толкова възможности. Трябва да се върне славата на района като конгресен център и туризъм . Има летища, добри пътища. Ние сме толерантен район с много култури. Ето в Стара Загора има Музей на религиите. Тези силни наши страни трябва да привличат гости , приятели, които да останат с усещането за региона , с вкусовете, да станат наши посланици по света. Това ще даде положителни резултати в бъдеще.
РСЗ: Успяват ли музеите в района да помогнат за развитието на туризма и доколко предлагат съвременен туристически продукт?
Г.Г: Около 30 са музеите в района, някои от тях даже нямат статута на музеи. Голяма част още работят в аналоговия свят , а кризата показа , че има нужда от дигитални приложения , за да се привличат гости, които да са впечатлени от някой конкретен артефакт и да искат да го видят на живо. Има и новатори в бранша. Например голямата базилика в Пловдив ще бъде много впечатляващ обект. Посетителите ще могат виртуално да видят как е изглеждал целият обект през специални очила. Но на места има неподходящо работно време на музеите- почиват в събота и неделя, стари сгради, но има и интересни идеи. Ако Пловдив е културната столица, а Стара Загора е духовната столица, като цяло можем да бъдем културен център на България. Интересни са и Хасково, Ямбол и Пазарджик. Ето дори в Брезово възстановиха с частни средства родната къща на художника Златьо Бояджиев и това показва , че има воля за развитие. Ние от администрацията ще подкрепим тези усилия като създадем една карта, малка книжка с 50 обекта на Тракия. Ще покажем и по-малко познати места. Да привлечем интерес у нас и в чужбина.
РСЗ: Изненада ли ви нещо при тези странствания в региона?
Г.Г : Между Пловдив и Димитровград няма автобус, има само влак, който е удобен. Но слизаш от влака в Димитровград и трябва да хванеш автобус до Хасково. Лошо състояние на междуселските пътища, които водят до винарските изби. Преди две години правих проучване, винен гид за Сакар, Източни Родопи и Северна Гърция. В Гърция пътищата са много добри, а след пътуването у нас правих основен ремонт на колата. Това са едни малки неща , които понякога преобръщат голямата тракийска колесница. Впечатляващ обект като крепостта Букелон край село Маточина на практика е недостъпен , защото ако някой отиде, едва ли ще се върне някога там. Пътят е в ужасно състояние.
На 7 ноември 2024 г. Българската национална телевизия отбелязва 65 години от своето създаване. Преди повече от 20 години в екипа на националната телевизия попада и операторът Иван Янев, който заедно с Десислава Петкова, са настоящите кореспонденти на..
Тя е дългогодишен директор на Средно училище "Максим Горки", което за много от старозагорци е известно като "Руската гимназия". През септември, тази година е бил поредният професионален рожден ден – 41 години педагогически стаж. А Пътеката е дълга –..
„Изкуственият интелект притежава информация, но не притежава знание. А знанието е онзи важен критерий за анализиране на истинността на дадена информация“ – припомни в ефира на Радио Стара Загора Десислава Алексиева, председател на управителния..
Изкуството и властта са инструментите, с които могат да се управляват умовете на хората и да се манипулира определен тип мислене и поведение. Това е истина, която е стара колкото света, или поне колкото осъзнаването на силата на двете уж..
Миграцията в страната и извън граница е сред най-честите причини за отпадане от училище на много деца от ромската общност в Старозагорско, отчитат Ганчо Илиев от неправителствената организация „Свят без граници“. Екипите на организацията работят..
Професор Николай Спасов е зоолог и палеонтолог, работещ в Природонаучния музей към БАН. Той е сред най-големите експерти по едрите хищници в България. Световно признат учен, автор на повече от 250 публикации, много от тях в престижни чужди издания...
„Смело можем да кажем, че 4 месеца след опустошителното бедствие- градушката на 13 юни, Шипка се е възстановила. Всичко това е благодарение на това, че сме обединени и благодарение на всички, които доброволно помогнаха“, каза кметът на града..
"Музеят е създаден през 1891-92 година в първото Висше училище в столицата на страната - София. През 1892 година учениците от първа мъжка гимназия подаряват 450 минерални и фосилни образци, които реално поставят началото на настоящият музей към ГГФ на..
В Радио Стара Загора гостува киберекспертът и основател на фондация "Киберсигурност за всеки" инж. Янко Спасов. В ефира на предаването "Час пик" той коментира темата за все по-масовото навлизане на изкуствения интелект (AI) в съвременния свят...
Броят на студентите от Тракийския университет, които се възползват от програмата Еразъм+, непрекъснато расте, съобщи Александър Генов от международния отдел. Тази програма дава възможност на студентите сами да изберат къде да осъществят своята..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net