Туристически район „Тракия“ е един от 9 –те определени в закона за туризма. Неговият обхват е между областите Пазарджик и Ямбол, Стара Загора-Хасково: по поречието на реките Марица и Тунджа. Целта е всеки район да специализира отделната територия и да се създаде вътрешна конкуренция и така ще се постигне общо повишаване на нивото на туризма в България. Това заяви изпълнителният директор на Организацията за управление на Тракийския туристически район Гавраил Гавраилов. Трябва да се създадат условия , които да не предполагат само сезонен туризъм- лятото на морето, зимата на ски курортите, а да се развиват алтернативни форми на туризъм и така да се подпомогнат местните общности. Повече информация в интервюто на Здравко Георгиев за Радио Стара Загора:
РСЗ: Г-н Гавраилов колко общини членуват в момента в туристически район „ Тракия“ и какви възможности имат за развитие на туризма?
Г.Г: От 35 общини членуват 9 в организацията до момента. Амбицията е да привлечем още нови членове през тази година, защото техните вноски формират нашия бюджет и така можем да се издържаме. Ще положа усилия до края на следващата година поне половината от тези 35 общини да членуват в район „Тракия“. Започнахме първо с анкетно проучване в целия регион, което се превърна в национална анкета. Оказа се , че в последните 10-12 години никой не е правил усилие по отношение на винения туризъм например да разбере какви са проблемите и възможностите. Никой не се опитал да създаде мост между производители, туроператори и местните общности в лицето на общините. Поне на този етап вече говорим на един език с активните агенти на този пазар. Имам идея и за бирен туризъм в района. Предстои издаването на рекламни брошури, няколко видеоклипа и тематични продукта, свързани с отделните спецификации на района. Първо да отбележим положителните дадености, които районът има. Тракия е световно известно име покрай нашите предшественици. Единствените сме със запазен знак- прекрасна тракийска колесница. Имаме и първия сред туристическите райони собствен сайт, медия, чрез която можем да популяризираме дейността си. В закона за туризма са разписани основните специализации на района: културният и винен туризъм, градски и шопинг туризъм, здравен, делови и конгресен. Да не забравим храната, традиции и фестивали, приключения. Дефицитите са свързани с липса на обект на ЮНЕСКО в район „Тракия“ и природен парк. В бъдеще като природен парк може да се оформи Сакар планина. В село Левка вече има създаден инициативен комитет, който може да постави темата пред съответните институции. Преди години там стартира проект за възстановяване на изчезналия вид от българската природа- белошипа ветрушка, благодарение на испански еколози. Създаде се център за опазване на вида от "Зелени балкани" и с днешна дата птицата е част от биологичното разнообразие у нас. „Зелени балкани“ са много активни в района и имат добра мрежа от структури, като Стара Загора е тяхното сърце. В града се лекуват и спасяват много диви животни. Като обекти на ЮНЕСКО имат големи шансове да станат тракийската гробница в Александрово и голямата базилика в Пловдив, която ще бъде официално открита през септември.
РСЗ: Нека конкретно за Стара Загора поговорим. Какви са възможностите на града за развитието на туризма?
Г.Г: Стара Загора не трябва да се крие зад сянката на Пловдив например, а двете общини е нужно да работят заедно. Аз съм роден в Пловдив, но съм работил и в Стара Загора. Според мен Стара Загора има изключителен потенциал за много и различен туризъм. Климатът е подходящ за посещение през цялата година. Прекрасен пазар имате и 51 села в общината, което е голям ресурс. Това са традиции, добра храна и фестивали, които могат да се правят, свързани с черешите, райската ябълка, пелина в Змейово. Градът има и 8 хил. год. история. Прекрасни културни дадености и е град на поетите с една от най-добрите опери в страната. Това е възможност за културен и градски шопинг туризъм. Тази година е празна от събития , но трябва да се мисли напред. Нещата са тук , на място и трябва да се мисли глобално, а не всеки затворен в общината си. Идеята е да се работи като общ регион. В момента Тракийският и Дунавският райони сме на опашката. Всички останали имат много повече туристи, а ние имаме дадености и трябва да ги развиваме.
РСЗ: Защо изоставаме в развитието на туризма в нашия регион? Имаме друг поминък и не се интересуваме толкова от този бранш? А казвате , че имаме условия и дадености!
Г.Г : Комплексни са причините. Изключително голяма концентрация на туристически ресурс покрай морето. Край Бургас и Варна се формира 70% от българския туризъм на годишна база и останалите райони изостават по естествен начин. Кризата даде възможност за навксване на останалите. Модерният градски човек изживява своята малка селска мечта. Район „Тракия“ е много подходящ за развитието на селски туризъм. Не само заради съхранената на места природа, но и заради културния ресурс и добрата храна. Например в Куртово Конаре и Харманли има чудесни фестивали. Деловият туризъм все повече става онлайн. Вече дори Пловдивският панаир не генерира толкова възможности. Трябва да се върне славата на района като конгресен център и туризъм . Има летища, добри пътища. Ние сме толерантен район с много култури. Ето в Стара Загора има Музей на религиите. Тези силни наши страни трябва да привличат гости , приятели, които да останат с усещането за региона , с вкусовете, да станат наши посланици по света. Това ще даде положителни резултати в бъдеще.
РСЗ: Успяват ли музеите в района да помогнат за развитието на туризма и доколко предлагат съвременен туристически продукт?
Г.Г: Около 30 са музеите в района, някои от тях даже нямат статута на музеи. Голяма част още работят в аналоговия свят , а кризата показа , че има нужда от дигитални приложения , за да се привличат гости, които да са впечатлени от някой конкретен артефакт и да искат да го видят на живо. Има и новатори в бранша. Например голямата базилика в Пловдив ще бъде много впечатляващ обект. Посетителите ще могат виртуално да видят как е изглеждал целият обект през специални очила. Но на места има неподходящо работно време на музеите- почиват в събота и неделя, стари сгради, но има и интересни идеи. Ако Пловдив е културната столица, а Стара Загора е духовната столица, като цяло можем да бъдем културен център на България. Интересни са и Хасково, Ямбол и Пазарджик. Ето дори в Брезово възстановиха с частни средства родната къща на художника Златьо Бояджиев и това показва , че има воля за развитие. Ние от администрацията ще подкрепим тези усилия като създадем една карта, малка книжка с 50 обекта на Тракия. Ще покажем и по-малко познати места. Да привлечем интерес у нас и в чужбина.
РСЗ: Изненада ли ви нещо при тези странствания в региона?
Г.Г : Между Пловдив и Димитровград няма автобус, има само влак, който е удобен. Но слизаш от влака в Димитровград и трябва да хванеш автобус до Хасково. Лошо състояние на междуселските пътища, които водят до винарските изби. Преди две години правих проучване, винен гид за Сакар, Източни Родопи и Северна Гърция. В Гърция пътищата са много добри, а след пътуването у нас правих основен ремонт на колата. Това са едни малки неща , които понякога преобръщат голямата тракийска колесница. Впечатляващ обект като крепостта Букелон край село Маточина на практика е недостъпен , защото ако някой отиде, едва ли ще се върне някога там. Пътят е в ужасно състояние.
Светла Ангелова, сертифициран развъдчик с дългогодишен опит в отглеждането на френски булдози, разкри тревожни детайли за незаконната търговия с кучета в България. В интервю за Радио Стара Загора тя заявяви, че липсата на контрол и проследимост..
Минималната работна заплата да стане 1077 лв. настояват синдикати. До скоро този размер изглеждаше възможен заедно с увеличението на възнагражденията в държавния сектор. С наближаването на бюджет 2025 обаче нещата не изгледат никак сигурни...
Трудно е да се говори за разумен изход от парламентарната криза, защото партиите страдат от дефицит на разум. Това мнение изрази в предаването „60 минути повече политика“ по Радио Стара Загора специалистът по конституционно право доц. Борислав..
Руската федерация ще продължи да използва всякакви сили и средства за военна победа срещу Украйна, с която да наложи своите искания за завладяване на страната. Този комента за развитието на събитията на фронта 1000 дни след началото на..
Представители на технологичната компания ICT Strypes са в Стара Загора за серия от срещи с ръководството на Тракийския университет, училища и местната власт. В рамките на визитата се проучват възможностите за сътрудничество в областта на образованието..
В България има 12 затвора и 26 затворнически общежития от открит и затворен тип . Тенденцията в европейското правораздаване е налагане на присъди, при които осъденият не изтърпява наказанието си ефективно. Целта е спестяване на средства и ограничаване на..
Политическата нестабилност е основната причина България да не изпълнява документите, под които се е подписала пред ЕК, коментира за радио Стара Загора Славчо Нейков, председател на Института за енергиен мениджмънт. Повод за този коментар на експерта са..
„Изборът на Доналд Тръмп за втори президентски мандат чертае нови реалности в отношенията между САЩ и ЕС.“ Тази оценка за вота отвъд океана в ефира на Радио Стара Загора направи българският евродепутат Радан Кънев(ПП-ДБ/ЕНП). Той коментира, че в..
Младежкият общински съвет е един от най-активните в страната. Това се доказва при многото срещи на младите активисти от Града на липите с техни връстници и колеги от цялата страна. През изминалия мандат те са реализирали над 40 проекта и..
- Прокурор Димитрова, през август тази година получихме няколко сигнала за пресъхналата напълно река Сазлийка край старозагорското село Ракитница. По случая бе назначена проверка за неправомерно източване на водата в реката на Районна..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net